Производството е по реда на чл. 208-228 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. В. П. от гр. П. срещу решение № 795 от 31.05.2010 г., постановено по адм. дело № 85/2010 г. от Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 39 от 23.12.2009 г. на Директора на РИОКОЗ - Пловдив, с която на основание чл. 9 т. 7 от Правилника за устройството и дейността на РИОКОЗ – Пловдив във вр. с чл. 107 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 27 във вр. с чл. чл. 7 ал. 2 т. 2 предл. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение. По наведени доводи за неправилност моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което отмени обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт.

Ответникът, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение, което счита за правилно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд – Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Павлов срещу посочената по-горе заповед, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 9 т. 7 от Правилника за устройството и дейността на РИОКОЗ – Пловдив във вр. с чл. 107 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 27 във вр. с чл. чл. 7 ал. 2 т. 2 предл. 4 от ЗДСл.

Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219 ал. 1 АПК. Съдът е изяснил фактическата обстановка, като е събрал всички относими доказателства, но не е извършил дължимата преценка на същите в съвкупност.

Не се спори по делото и правилно първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден в предвидената форма от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила.

Неправилен е изводът му, че същият е постановен в съответствие с материалния закон и неговата цел.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че към момента на назначаване на жалбодателя за държавен служител по отношение на него са били налице условията по чл. 7 ЗДСл за назначаването му. Не е спорно по делото и, че същият е бил упълномощен от съпругата си на 30.09.2008 г., в качеството на едноличен собственик на капитала и представляващ „Инвиктус” ЕООД да представлява дружеството, като пълномощното е с нотариална заверка на подпис. По силата на това пълномощно същият е взел участие на заседание на 08.10.2008 г. на Общото събрание на съдружниците в „Медицински център ЗЕД България” ООД, един от които бил посоченото по-горе дружество. На същата дата Павлов в качеството му на представител на „Инвиктус” ЕООД подписал договор за продажба на дружествени дялове на дружеството на лицето Н. И. П.. От приетите по делото писмени доказателства – два броя нотариално заверени декларации и уведомление, които са приети по делото и не са оспорени по отношение на тяхната истинност е установено, че пълномощното е използвано от Павлов на датата 08.10.2008 г. за участие в проведеното общо събрание на съдружниците в„Медицински център ЗЕД България” ООД и за сключване на договор за продажбата на дружествени дялове в това дружество, собственост на „Инвиктус” ЕООД на Н. П. и на 04.11.2008 г. е оттеглено. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че органът по назначението, към момента на издаване на пълномощното е бил уведомен за това (показанията на св. Корольов).

Въз основа на така установените факти следва, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните предпоставки за това.

Основание за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначението по чл. 107 ал. 1 т. 4 ЗДСл без предизвестие е когато държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27 ЗДСл. Последната норма задължава служителя да информира органа по назначаването за всяко основание за несъвместимост със заеманата служба, възникнало по време на нейното изпълнение. Основанията за несъвместимост са изброени в чл. 7 ал. 2 ЗДСЛ и включват различни качества на лицата, едно от които е качеството на търговски пълномощник – чл. 7 ал. 2 т. 2 ЗДСл. От доказателствата по делото безспорно е установен факта, че органа по назначението е бил уведомен устно за настъпването на обстоятелство по чл. 27 ЗДСл. Безспорно е установен и факта, че по отношение на Павлов е била налице несъвместимост с качеството му на държавен служител за периода 30.09.2008 – датата на упълномощаването до 04.11.2008 г., когато същото е оттеглено. Прекратяването на служебното правоотношение по чл. 107 ал. 1 т. 4 ЗДСл изисква неизпълнение от страна на държавния служител на задължението му за уведомяване по чл. 27 ЗДСл, когато по време на служебното правоотношение възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 7 ал. 2 ЗДСл. В конкретния случай обаче, от доказателствата по делото безспорно е установено, че служителят е уведомил органа по назначаването – св.Корольов, който към онзи момент е заемал длъжността Директор на РИОКОЗ Пловдив. Законът не е поставил изрично изискване това да стане в писмена форма, предвидена в чл. 7 ЗДСл, която обаче се отнася до първоначалното назначаване. Настоящият състав намира, че след като факта на уведомяването е безспорно установен, незаконосъобразно съдът е приел, че в случая е налице виновно неизпълнение на задължението по чл. 27 ЗДСл от страна на касатора.

С оглед на изложеното съдът намира, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 107 ал. 1 т. 4 ЗДСЛ за едностранно прекратяване на служебното правоотношение на С. П..

В тази насока следва да бъде отбелязан и факта, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че към момента на постановяване на обжалвания административен акт не е била налице несъвместимост по чл. 7 ал. 2 т. 2 ЗДСл по отношение на касатора, тъй като факта на оттеглянето на пълномощното на Павлов е удостоверен по несъмнен начин – по делото на л. 218 е приложено заверено копие от пълномощното с отбелязване, че същото е оттеглено на 04.11.2008 г., като видно от приложеното уведомление с вх. № 118 от същата дата този факт е сведен до знанието на Общото събрание на съдружниците и Управителя на „Медицински

център З. Б.” ООД. Съгласно разпоредбата на чл. 28 от Търговския закон упълномощаването на търговския пълномощник се прекратява съгласно разпоредбите на гражданското законодателство. Следователно в случая е приложима разпоредбата на чл. 41 от Закона за задълженията и договорите, който предвижда, че пълномощието се прекратява с оттеглянето му. В конкретния случай от доказателствата по делото, които са приети от съда пълномощното е оттеглено и към момента на издаване на заповедта не е била налице несъвместимост по отношение на Павлов, в качеството му на държавен служител по смисъла на чл. 7 ал. 2 т. 2 ЗДСл.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на закона, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което Заповед № 39 от 23.12.2009 г. на Директора на РИОКОЗ – Пловдив, с ново наименование Регионална здравна инспекция – Пловдив бъде отменена като незаконосъобразна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 795 ОТ 31.05.2010 г., постановено по адм. дело № 85/2010 г. по описа на Административен съд Пловдив, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ

Заповед № 39.23.12.2009 г., издадена от директора на Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве (сега Регионална здравна инспекция)- Пловдив. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г./п/ И. С.

И.С.