Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Д. Синджие, гражданин на [държава], чрез адв.. Т, против решение № 7198 от 22.11.2019 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 5917/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 513 ПАМ - 25/25.03.2019 г. на началника на отдел „Миграция“ - СДВР, относно издаване на отказ за продължаване на срока за пребиваване в страната. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалноправните норми – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е изпълнил изискването на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ) за разкриване на 10 работни места и че неправилно е прието от съда, че не отговаря на това законово изискване. Моли съдът да отмени обжалваното решение.

Ответникът – Началник отдел „Миграция“ в СДВР, чрез юрисконсулт Пашунов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно, не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи неговата отмяна и следва да се остави в сила.

Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна....