Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на Г.Б против решение № 1613 от 05.03.2020г., постановено по адм. д. № 12889/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта му, с която е отхвърлен искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над 300 лв до пълния предявен размер от 600 лв, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 19-4332-007911/09.05.2019 г., издадено от началник група СДВР отдел „Пътна полиция“ към СДВР /НП/.

Касаторът Г.Б чрез процесуалния си представител твърди, че решението в отхвърлителната му част е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в решението на АССГ липсват конкретни мотиви за това кои факти и обстоятелства са мотивирали съда да стигне до изложените твърдения във връзка с намаляване на размера на присъдените обезщетения. Излагат се подробни съображения във връзка с приетото от първоинстанционния съд по въпроса за наличието на основание за присъждане на по–нисък размер на обезщетението. Иска се отмяната на решението и уважаване на иска в пълен размер, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално...