Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Българска боулинг федерация“ със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В. Л“ № 75 срещу Заповед № РД-10-28 от 18.02.2020 г. на министъра на младежта и спорта.

С оспорваната заповед е отнета спортна лицензия № 002372 на Сдружение „Българска боулинг федерация“ и същото е заличено от регистъра на лицензираните спортни федерации и спортни клубове – техни членове на основание § 6, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗФВС (ЗАКОН ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА) (ЗФВС), обн. ДВ бр. 86 от 18.10.2018 г., в сила от 18.01.2019 г.

Жалбоподателят счита оспорваната заповед за незаконосъобразна, като сочи, че същата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – сдружението не е било уведомено за започналото производство по отнемане на лицензията и така е било лишено от участие в производството, въобще не му е „напомнено“, че сроковете за подаване на документите изтичат и неспазването им би имало негативни последици за федерацията. Счита още, че заповедта не е мотивирана и намиращите се документи в административния орган от 2018 г. са давали достатъчно основание за преценка, че федерацията развива дейност и лицензията следва да се признае за безсрочна.

Моли съда да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – министърът на младежта и спорта, счита същата за неоснователна и недоказана. Обосновава, че административното производство по издаване на оспорената заповед е проведено при спазване на всички законови изисквания и издаденият акт е законосъобразен. Сдружение „Българска боулинг федерация“ не е подало в срок документите, доказващи, че е привело дейността си в съответствие с изискванията на новия закон и след служебна проверка е установено, че лицензията подлежи на отнемане.

Моли съда да отхвърли жалбата на Сдружение „Българска боулинг федерация“ и да присъди юрисконсултско възнаграждение в...