Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „168 часа“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Д.Д, срещу решение № 4525/15.04.2020 г., постановено по адм. дело № 14368/2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на Четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1199/25.10.2018 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК/227/2018 г., с което е установено, че от страна на „Медия груп 24“ ЕООД, не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 2 и чл. 35, ал. 3 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (ЗЗК). В касационната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са подробни съображения, обосноваващи тезата за материална незаконосъобразност на съдебното решение по приложението съответно на чл. 35, ал. 2 ЗЗК и чл. 35, ал. 3 ЗЗК. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи обстоятелството, че тричленният състав е отказал да назначи експертиза, с помощта на която да установи възможността използването на числото „24“ в рамките на наименованието на обсъжданите марки, респ. домейни да доведе до вероятност от объркване на потребителите относно произхода на предоставяните стоки/услуги. Като не е съобразил горното, съдът е базирал решението си единствено на субективни възприятия, при неправилно интерпретиране на фактите по спора. По тези съображения се отправя искане до касационната инстанция да отмени постановения съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответникът по касационната жалба - Комисия за защита на конкуренцията – не се представлява в съдебното заседание по делото и не взема становище по жалбата.

Ответникът - „Медия груп 24“ ЕООД, чрез процесуалните си представители адв. П.К и адв. С.К, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, я оспорва и моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на „168 часа“ ЕООД срещу решение № 1199/25.10.2018 г. на КЗК, с което е установено, че от страна на „Медия груп 24“ ЕООД не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 2 и ал. 3 ЗЗК, първоинстанционният съд е приел, че КЗК е формирала обоснован правен извод, че при осъщественото задълбочено сравнение на двете спорни търговски марки, домейни и интернет страници, не може да се установи изискуемото от законодателя сходство, което да е в състояние да въведе в заблуждение потребителите относно произхода или по отношение на другите визирани в нормативния текст на чл. 35 ЗЗК характеристики на съответния продукт, по начин, чрез който да се повлияе негативно върху конкурентната среда. Тричленният състав на ВАС е приел за неоснователно оплакването за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт в хипотезата на чл. 35, ал. 2 ЗЗК. След обстоен анализ на предпоставките за приложението на посочената норма, регламентираща специфичната забрана за имитация на марка в смисъла на знак, който е способен да отличи стоката на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично - чл. 9 от ЗМГО (ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ), в контекста на спорните отношения, съдът е счел, че в случая е налице сходен елемент цифрата „24“, което обстоятелство не води автоматично до извод за осъществено нарушение на чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Посочено е, че при разглеждане графичните елементи в тяхната съвкупност, създават различно визуално впечатление до степен, че всеки потребител би установил разлика между двете марки и не е възможно объркване на неговия избор на това основание. Налице е съществена разлика в цветовете, с които се изписва всяка една от процесните марки, големината на шрифтовете. Обстоятелството, че при едната се използва кирилица, а при другата – латиница, води до напълно различен буквен и звуков състав на двете марки. По отношение на твърдяното нарушение на чл. 35, ал. 3 ЗЗК, съдът е отчел, че единствената прилика между домейните е използването на числото „24“, което не е в състояние да индивидуализира някое конкретно дружество по такъв начин, че да го отличи от останалите участници на пазара. Налице е установима на пръв поглед и без необходимост от специални знания значителна разлика, както в графичното изписване на домейните на двете дружества, така и в тяхното смислово значение. Обжалваното решение е правилно.

Няма спор между страните по делото, че „168 часа“ ЕООД и „Медия груп 24“ ЕООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват стопанска дейност, съобразно легалното определение в § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК, която е свързана за първото дружество с осъществяваната издателска дейност на печатни периодични издания повече от 25 години, като дружеството регистрира домейн 24chasa.bg през 2004 г. и оттогава го използва в дейността си, като на интернет страницата публикува онлайн изданието на вестник „24 часа“, съдържащо новини и актуални теми, включително и от регионално значение. „Медиа груп 24“ ЕООД не издава печатни издания, поради което релевантна в производството е дейността на двете дружества, свързана с разпространение на информация и новини за актуални политически и обществени събития от регионално значение по електронен път, чрез онлайн изданията си www.24chasa.bg и съответно: www.plovdiv24.bg, www.varna24.bg, www.burgas24.bg, www.ruse24.bg, www.blagoevgrad24.bg и www.mg24.bg, както и съпътстващата дейността онлайн реклама, което е поставило двете дружества в конкурентни отношения. Спорът по делото се свежда до това има ли от страна на „Медия груп 24“ ЕООД нарушения на правилата на конкуренцията съгласно чл. 35, ал. 2 и ал. 3 ЗЗК.

Относно оплакванията в касационната жалба за неправилност на изводите на първостепенния съд за липса на нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК:

Нормата на чл. 35, ал. 2 забранява използване на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. В мотивите на обжалваното решение се съдържа обстоен анализ на особеностите на визираната разпоредба, които се споделят от настоящия състав. Същественото в разглеждания случай е това, че въпреки наличието на визуално сходство, поради наличието на цифрата „24“ в наименованието на двете сравнявани марки, в хода на административното и на съдебното производство е било установено, че цифрата не притежава отличителна способност. Налице е много съществена разлика, изразяваща се във факта, че сравняваните марки са изписани на различни езици – при касатора на български, а при ответника – на латиница; при марките на „168 часа“ ЕООД присъства само един цвят – черен, а при марката на „Медия груп 24“ ЕООД има комбинация от цветове (червен, жълт и черен); имат различен буквен и звуков състав. След направено сравнение за наличие на визуално сходство на съществените, отличителните и доминиращи елементи, правилно КЗК е установила, а впоследствие обосновано извода й е споделен и от съда, че марките и съответно имената на домейните, разгледани в цялост, създават различно визуално впечатление. Поради наличието на различно визуално впечатление, което създават двете марки, не съществува вероятност за объркване на потребителите.

За състава на нарушението по чл. 35, ал. 2 ЗЗК е без значение защитата при регистрацията на търговската марка в Патентно ведомство на Р. България. Защитата на тази регистрация се осъществява по друг ред, а не по реда на ЗЗК. Константна е практиката на Върховния административен съд, че релевантен за приложимостта на чл. 35 ЗЗК не е фактът на наличието или липсата на права по реда на ЗМГО, а фактът дали марка, използвана от един конкурент, има определена известност на пазара, така че друг конкурент да има интерес от имитацията. Ето защо и доводите на касатора, основани на твърдения за нарушения на разпоредби, свързани със забрана за регистрация на търговска марка, са ирелевантни за настоящия спор, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Не е налице и твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в обстоятелството, че тричленният състав е отказал да назначи експертиза, с помощта на която да установи възможността използването на числото „24“ в рамките на наименованието на обсъжданите марки, респ. домейни да доведе до вероятност от объркване на потребителите относно произхода на предоставяните стоки/услуги. Видно от протокола от проведеното единствено съдебно заседание пред тричленния състав не е правено искане от страните за назначаване на експертиза. Преценката относно необходимостта служебно да бъде назначена такава е на съда и той правилно е преценил, че не е налице необходимост от специални знания относно наличието на възможност за заблуждение на потребителите при съпоставката за сходство на двете марки. И КЗК в своето решение и тричленният състав са извършили много подробна съпоставка на марките, на тяхното словесно и звуково изражение и на тяхното графично сходство, при което са извели обоснован извод, че единственото сходство се изразява в цифрата „24“, която не може да бъде възприета като отличителен белег на дадена марка до степен, че да бъде защитена само на това основание. Твърдението на касатора, че преценката в този случай на КЗК и на тричленния състав е субективна, за разлика от експертната оценка, предвид състава на Комисията и на съда е логически необосновано.

Представеното социологическо проучване, поръчано от „168 часа“ ЕООД, представлява писмено доказателство, което няма правното значение на експертно заключение и за съда не е налице задължение, ако не го възприеме да го обсъди заедно с другите доказателства по делото и да обоснове различен извод. То представлява документ, който дори няма посочен автор, а е посочено, че е осъществено от изследователски център „Тренд“. Съдържа изводи, които са основани на твърдени данни, които не са представени и няма как да бъдат проверени от съда, поради което необсъждането му от тричленния състав в обжалваното решение не представлява съществено процесуално нарушение. Като възложено и заплатено от жалбоподателя, то представлява частен документ, удостоверяващ изгодни за касатора факти и като такъв не е противопоставим на събраните и кредитирани други доказателства по делото по аргумент от чл. 171, ал. 2, вр. ал. 1 АПК и чл. 180 ГПК.

Относно оплакванията в касационната жалба за неправилност на изводите на първостепенния съд за липса на нарушение по чл. 35, ал. 3 ЗЗК:

Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗЗК въвежда специалната хипотеза на имитация, като забранява използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите. Сходството се преценява без нуждата от специализирани знания и умения като КЗК се е произнесла мотивирано и по двете твърдени форми на имитация и тричленният състав обосновано и правилно е споделил правните й изводи.

Използването само на числото „24“, което число е единственото съвпадащо в двата процесни домейна, без използване на словното „часа“ не е в състояние да индивидуализира някое конкретно дружество по такъв начин, че да го отличи от останалите участници на пазара, дори и погледнато само по отношение разпространение на информация и новини в интернет. Числото „24“ не притежава такава степен на отличителност по отношение на един стопански субект, която да го отдели от другите и която да обуславя и необходимост от защита. Същото е широко използвано в сайтове, предлагащи денонощни услуги и поръчки (асоциира се с часовете в денонощието), онлайн аптеки, магазини за продажба на часовници, новинарски сайтове – местни, национални и световни, включително се използва и като наименование на телевизионни сериали.

С оглед гореизложеното настоящият петчленен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По искането за разноски:

На касационния жалбоподател не се присъждат разноски с оглед изхода на делото. На ответника КЗК също не следва да бъдат присъдени разноски, предвид неучастието на представител на Комисията в касационното производство. На „Медия груп 24“ ЕООД следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на 1 500 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4525/15.04.2020 г., постановено по адм. дело № 14368/2018 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение,

ОСЪЖДА „168 часа“ ЕООД, ЕИК 831400025, да заплати на „Медия груп 24“ ЕООД, ЕИК 160100650, направените разноски за касационната инстанция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Решението е окончателно.