Образувано е по касационна жалба на ОДМВР-Пазарджик против решение № 351/05.11.19г., постановено от Административния съд –С. З по адм. д.№219/19 година, в частта, в която ОДМВР-Пазарджик е осъдена да заплати на Й.Б обезщетение за имуществени вреди в размер на 5823, 91лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева, вследствие на незаконосъобразно наложена принудителна административна мярка със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/09.06.2018г., издадена от началника на РУ-Панагюрище към ОД на МВР-Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.11.2018г., както и в частта, в която ОДМР-Пазарджик е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 452 лева и 300 лева разноски, направени от съда за вещо лице за изпълнената съдебно-медицинска експертиза.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваните му части. Възраженията са, че настъпването на вредите не било доказано, както по основание, така и по размер. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част, както и да се отмени решението в частта на присъдените разноски за разликата над минимума съгласно наредбата. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Й.Б чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Иска потвърждаване на съдебното решение в обжалваната му част и присъждане на разноски за касационната инстанция.
Ответникът - ОД МВР отм. а Загора не изразява становище по касационната жалба.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Според прокурора при определяне на обезщетението за претърпени имуществени вреди, съдът не е взел предвид, че определеният по договора наем за автомобила, който е бил на много изминати километри, е твърде завишен, дори над стойността на самия автомобил, както и че след оттеглянето на вредоносната заповед за ищеца е била налице обективната възможност да получи обратно регистрационните табели на автомобила. Прокурора счита, че в тази част решението следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане при което да се назначи СИЕ за определяне на имуществените вреди и то до периода на оттегляне на заповедта, а не за целия претендиран период. Според прокурора завишен е и размерът на присъдените неимуществени вреди като справедливият размер би бил между 600 и 700 лева.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по члл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която обжалваната част от съдебното решение е неблагоприятно. По основателността й съдът приема следното: Видно от решението на пръвоинстанционния съд е, че съдът е приел, че е сезиран с искова молба, с която на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са предявени обективно и субективно съединени искове срещу ОДМВР отм. а Загора и ОДМВР-Пазарджик, с искане за солидарното им осъждане за сумата от 5837, 91 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи от ищеца за наем на автомобил, за изваждане на два броя документи и за лекарства, както и солидарното им осъждане за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за понесените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян стрес и обида, разстройство на здравето му, вследствие на незаконосъобразните административни актове-заповед за прилагане на ПАМ № 18-0284-000245/06.03.2018г., издадена от началник група „Пътен контрол“ в РУ-Казанлък към ОД на МВР отм. а Загора и заповед за налагане на ПАМ № 18-0310-000172/09.06.18г., издадена от началника на РУ-Панагюрище към ОД на МВР-Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на актовете за отмяна на посочените заповеди, до окончателното изплащане на сумата.
Административният съд е приел следното за установено от фактическа страна: със заповед за налагане на ПАМ, издадена от длъжностно лице при ОДМВР-Ст.Загора, на ищеца е наложена ПАМ – спиране от движение на МПС – товарен автомобил „Фолксваген транспортер“ с рег. [рег. номер на МПС], считано от 01.03.2018г., която заповед е отменена при обжалването й по съдебен ред с влязло в сила решение на 22.11.2018 година
Установено е също така, че с друга заповед за налагане на ПАМ от 09.06.18г., издадена от длъжностно лице на ОД МВР-Пазарджик, на ищеца е наложена ПАМ – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 11 месеца, като на осн. чл. 60, ал. 1 АПК е допуснато предварителното й изпълнение, считано от датата на издаването й. Действията по налагането на ПАМ са се изразили в отнемане на регистрационните табели на товарния автомобил „Фолксваген транспортер“. Установено е, че тази заповед(втората) е оттеглена от началника на РУ-Панагюрище, със заповед № 310з-102 от 27.09.18г., на осн. чл. 91, ал. 1 АПК.Уено е, че образуваното съдебно производство във връзка с обжалването й, е прекратено поради направеното оттегляне на заповедта като е оставена без разглеждане и жалбата против разпореждането за предварителното й изпълнение.
Установено е, че ищецът е завел и друго съдебно производство пред АС-Пазарджик под № 1046/18г. против неоснователното задържане на регистрационните табели на товарния му автомобил, като искането му е оставено без разглеждане поради предприети от съда действия по споразумяване на страните. Съдът е посочил, че на 05.12.18г. регистрационните табели на автомобила са предадени на ищеца от служител на ОД на МВР – С. З.
Съдът е приел за установено, че на 15.06.18г. ищецът е сключил с друго физическо лице, договор за наем на автомобил, марка „Мерцедес“, модел „307Д“, за срок от 1 месец от подписването на договора, който може да се продължи до три пъти, срещу наемна цена от 1200 лева на месец. Установено е, че с допълнително сключен анекс, срокът на договора е продължен до 15.11.18 година.
Въз основа на два приемо-предавателни протокола, съдът е приел, че за периода от 15.06.18г. до 15.11.18г. автомобилът е бил в държане на Й.Б.В основа на представени по делото вносни бележки, съдът е приел, че ищецът е платил на наемодателя, наем за автомобила в общ размер на 5 800 лева.
Съдът подробно е възпроизвел в решението си данните от медицинските документи, представени от ищеца, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, а така също и заключението на съдебно-психологичната експертиза.
Съдът е посочил, че заповед № 18-0284-000245/06.03.2018г. на началник група "Пътен контрол" в РУ - Казанлък към Од на МВР отм. а Загора е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение № 293/31.10.2018г., постановено по адм. д.№ 319/2018 г. по описа на АС отм. а Загора. По отношение на втората заповед за прилагане на принудителна административна мярка, а именно № 18 -0310-000172/09.06.2018г., издадена от началника на РУ - Панагюрище, съдът е приел, че на осн. чл. 204, ал. 3 АПК, следва да прецени законосъобразността й в производството по ЗОДОВ. Съдът е приел, че тя е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на анализ на приложимите разпоредби от ЗДвП, съдът е установил, че фактическото основание, сочено в заповедта, а именно - че ищецът бил шофирал автомобила си, без да е правоспособен водач, тъй като е загубил правоспособността си по реда на чл. 157, ал. 4 ЗдП, не е било налице към датата на издаване на заповедта. Съдът е приел за установено, че към 09.06.18г. броят на контролните точки на Бояджиев като водач на МПС е максималният - 39 контролни точки. Съдът е преценил, че били налице първите две предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, а именно - наличието на две незаконосъборазно заповеди за налагане на ПАМ, които са издадени при изпълнение на административна дейност.
Въз основа на представените по делото договор за наем и допълнително споразумение, както и документите за извършени плащания, съдът е приел за установено, че в периода от 25.06.18г. до 16.11.18г. ищецът е направил разходи за наем на товарен автомобил Мерцедес, модел "307D" с рег. [рег. номер на МПС], в общ размер на 5800 лева. Съдът е приел, че ищецът е направил също така разход в размер на 14 лева за издаване на удстоверение от началник сеткор "Пътна полиция" при ОД на МВР отм. а Загора и Справка за нарушител / водач. Съдът е квалифицирал тези разходи като вреда за лицето, тъй като с тях бил намалял патримониума на ищеца. Съдът е преценил обаче, че тези вреди са свързани единствено и само с втрота ЗППАМ, тъй като лишаването от възможността Бояджив да ползва транспортното средство се свързвала с действията по изземване на регистрационните табели на автомобила, като съдът е посочил, че липсвали доказателства, че преди датата на налагане на втората ПАМ, Бояджиев не можел да използва автомобила си. Като довод, че ищецът не е бил лишен от ползването на автомобила му, съдът сочи, че на 09.06.18г., автомобилът бил управляван именно от ищеца. Съдът е посочил също така, че автомобилът на ищеца, макар и формално да е бил спрян от движение по силата на заповед № 18-0284-000245/06.03.18г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б."к" от ЗДвП, не е бил преместен или предоставен за отговорно пазане и ограничителното действие на тази мярка, не било довело нито до лишаване на собственика от автомобила му, нито до фактическата невъзможност да ползва ПТС. Съдът е приел, че действията по налагане на ПАМ"временно спиране от движение на пътно превозно средство" били предприети към 06.03.2018г., но не към този момент и не с тях се установявало да е възникнала за ищеца необходимостта от наемане на друг автомобил. Съдът е приел, че по същите съображения и другите твърдени като претърпени имуществени вреди, за които се претендира обезщетяване, не се в причинно-следствена връзка с ПАМ от 06.03.2018 година.
Прието е, че невъзможността за използване от ищеца на собствения му товарен автомобил се свързвала именно със ПАМ, наложена със ЗППАМ № 18-0310-000172/09.06.2018г. на началника на РУ-Панагюрище. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че ищецът е имал необходимост от ползването на товарния си автомобил във връзка с дейността му на земеделски производител, отглеждащ пчелни семейства в два пчелина, разположени на различни и отдалечени едно от друго места. В тази връзка, съдът е приел, че наетият товарен автомобил от ищеца е бил използван за периода 15.06.18г.-16.11.18г. за целите на осъществяваната от него дейност на земеделски производител. Съдът е формирал извод, че е налице пряка причинно-следствена връзка между направените разходи от ищеца за наем на автомобила и наложената ПАМ със заповедта от началника на РУ на МВР - Панагюрище. Съдът е приел, че регистрираните на името на ищеца други два броя леки автомобила и туристическо ремарке, не са били годни да задоволят потребностите му във връзка с осъществяваната от него дейност по отглеждане на пчелни семейства .
Въз основа на амбулаторен лист от 26.06.18г. и заключение на съдебно-медицинска експертиза, съдът е приел, че в резултат на обвинението на Бояджиев, че е неправоспособен водач на 09.06.18г. и свалянето на регистрационните табели на автомобила му, той е преживял психотравма, която е наложила закупуването на лекарства на стойност в общ размер на 23, 91 лева, които разходи според съда също са в пряка причинно-следствена връзка с наложената ПАМ със заповедта от 09.06.18 година.
Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и събраното заключение по съдебно-психологичната експертиза, съдът е приел, че ищецът е претърпял негативни психо - емоционални изживявания през периода 09.06.2018г. - 05.12.2018 г., изразяващи се в притеснение, стрес, състояние "разстройство в адаптацията", съпроводено с нарушение в съня, пристъпи на сърцебиени, стягане в областта на гърдите, чувство на задушаване, пристъпи на загуба на равновесие, поява на тикове и други. Съдът е посочил, че продължителността на негативните психични изживявания у ищеца не е доказана с точност, но редуцирането им се свързвало с връщането на регистрационните табели на автомобила. Съдът е приел, че размерът на справедливото обезщетение в този случай е 1500 лева. Съдът е приел, че така посочените негативни изживявания са свързани едниствено и само с наложената ПАМ със заповедта на началника на РУ-Панагюрище, но не и с предходната процесна ПАМ.
В заключение, съдът е приел, че липсва основание за ангажирана на солидарната отговорност на ОД на МВР отм. а Загора и ОД на МВР.- Пазарджик, поради което исковете спрямо ОД на МВР отм. а Загора следва да се отхвърлят изцяло, а исковете спрямо ОД на МВР - Пазарджик следва да се уважат частично до размера на обезщетенията, които съдът е приел, че се дължат на ищеца.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд в обжалваната му част като неправилно по следните съображения: При формиране на решаващите си изводи, съдът не е съобразил и взел предви факти, които са установени по делото. Безспорно е и административният съд го е посочил в решението си, че на ищеца на 06.03.2018г. е била наложена ПАМ - временно спиране от движение на МПС - товарен автомобил "Ф. Т" с рег. [рег. номер на МПС] ( същият товарен автомобил, на който впоследствие с другата процесна заповед за налагане на ПАМ, са отнети регистрационните табели), считано от 01.03.2018 г. до заплащане на дължимата глоба по фиш № М 95937/11.12.2015 година. Административният съд е установил, че тази заповед е обжалвана пред АС отм. а Загора, който я отменя с решение от 31.10.2018г., което е влязло в сила ( върху решението има поставен печат за издаден изпълнителен лист на Й.Б). Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА), в приложимата към случая редакция, ДВ, бр. 17/18 г., подадената жалба срещу заповедта за налагане на ПАМ не спира приложената административна мярка. Втората процесна заповед за налагане на ПАМ е издадена на 09.06.2018г., т. е. след като вече на ищеца е била наложена ПАМ - временно спиране от движение на МПС - товарен автомобил "Ф. Т" с рег. [рег. номер на МПС] и преди съдебното решение за отмяната й. Следователно, ако ищецът бе съобразил поведението си с вече наложената му ПАМ - временно спиране от движение на МПС - товарен автомобил "Ф. Т" с рег. [рег. номер на МПС], той не би бил потърпевш и от ПАМ, наложена му със заповедта от 09.06.2018 година. Този извод води до следващия логичен, че именно с поведението си, ищецът се е поставил в неблагоприятното положение да търпи вреди от прилагането на последващата ПАМ като водач на същия автомобил. Налице е хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ). Не могат да се споделят съображенията на административния съд, че фактически пречки за движението на автомобила не са произтекли от действията по налагане на ПАМ по ЗППАМ № 18-0284-000245/06.03.2018 година. Фактическото местонахождение на въпросният автомобил при ищеца, не е било достатъчно за движението му, тъй като в резултат на наложената ПАМ, автомобилът юридически е спрян от движение временно, като това временно състояние е продължило и към 09.06.18 година. След наложената ПАМ със ЗППАМ № 18-0284-000245/06.03.2018 г., до отмяната й със съдебното решение, ищецът не е имал право да пуска в движение въпросният амтомобил, тъй като по силата на закона ( чл. 172, ал. 6 ЗДвП) разпореденета със заповедта административна мярка има предварително изпълнение, с което ищецът е следвало да се съобрази, но не е направил. Съдебната отмяната на заповедта за налагане на ПАМ със ЗППАМ № 18-0284-000245/06.03.2018 година, не води до заличаване на правните и фактически последици от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а е снование за прилагане на разпоредбата на чл. 301 АПК.
По тези съображения и на посоченото правно основание, решението в обжалваната му част следва да се отмени, а вместо това исковете се отхвърлят изцяло и срещу ОД на МВР - Пазарджик.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и в частта, в която Областна дирекция на МВР-Пазарджик е осъдена на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, да заплати на Й.Б сумата от 452 лева, разноски по делото, както и в частта, в която Областна дирекция на МВР - Пазарджик, на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е осъдена да заплати по бюджетната сметка на Административния съд отм. а Загора сумата от 300 лева, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице за изпълнената съдебно-медицинска експертиза по делото. Вместо това, на осн. чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, Ѝ. Бояджиев следва да бъде осъден за внасяне по бюджетната сметка на АС отм. а Загора, сумата от 300 лева, заплатена от бюджета на съда на вещото лице, изготвило заключението по експертизата.
Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 351/05.11.19г., постановено от Административния съд –С. З по адм. д.№219/19 година, в частта, в която ОДМВР-Пазарджик е осъдена да заплати на Й.Б обезщетение за имуществени вреди в размер на 5823, 91лв., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева, вследствие на незаконосъобразно наложена принудителна административна мярка със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/09.06.2018г., издадена от началника на РУ-Панагюрище към ОД на МВР-Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.11.2018г., както и в частта, в която ОДМР-Пазарджик е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 452лв. и по бюджетната сметка на АС отм. а Загора сумата от 300 лева, като вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Б срещу Областна дирекция на Министреството на вътрешните работи - Пазарджик, искове за заплащане на обезщетения за имуществени вредив размер на 5823, 91лв., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева, вследствие на незаконосъобразно наложена принудителна административна мярка със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/09.06.2018г., издадена от началника на РУ-Панагюрище към ОД на МВР-Пазарджик, ведно с претендираната законна лихва върху сумите, считано от 16.11.2018 година.
ОСЪЖДА Й.Б да заплати по бюджетната сметка на Административния съд отм. а Загора сумата от 300 лева, представляваща изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице за изпълнената съдебно-медицинска експертиза по делото. Решението не подлежи на обжалване.