Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на П.Д от [населено място], срещу решение №124 от 07.08.2020 г. по адм. д.№135/2020 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение №Ц2153-28-7/27.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол и потвърденото с него разпореждане №РВ-3-28-00748530/24.04.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ при ТП на НОИ Ямбол.
Оспорва се решението на Административен съд Ямбол като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ гр. Я., редовно уведомен, в писмен отговор и писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С разпореждане №РВ-3-28-00748530/24.04.2020 г. е наредено на П.Д да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 16.12.2017 г. до 30.06.2018 г. в размер на 2911.00 лева, от които 2412.22 лева главница и 498.78 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Съгласно мотивите на разпореждането, лицето е получило парично обезщетение за отглеждане на детето Д.Д с [ЕГН], съгласно заявление-декларация №Р14-28-000-00-0003161109/03.01.2018 г. на ТП на НОИ – Ямбол. Същата е представена на основание чл. 53...