Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „Д. Е-2014” ЕООД със седалище в гр. П., подадена чрез упълномощения представител адвокат Йотова, срещу решение № 1645 от 25.07.2019 г., постановено по адм. дело № 370/2019 г. от Административен съд – Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 18ОА2778/23.11.2018 г. на кмета на О. П за изземване на недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в гр. П., ул. „Д. Ц” № 11. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – кметът на О. П чрез процесуалните си представители юрисконсулти Сукарева и Димитрова представя писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да я отхвърли и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице релевираните от касатора пороци на обжалваното съдебно решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следвало да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Пловдив е било образувано по жалба на „Д. Е-2014” ЕООД срещу заповед № 18ОА2778/23.11.2018 г. на кмета на О. П, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е разпоредено от оспорващия...