Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по касационна жалба на „П.А 62“ ЕООД, подадена чрез процесуален представител адв.. И, срещу решение № 481/12.03.2020 г., постановено по адм. дело № 96/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК –С222-0399019 от 17.12.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юрк.. Ц, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира жалбата процесуално допустима, а разгледана по съществото за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Благоевград е била Заповед за налагане на ПАМ № ФК –С222-0399019 от 17.12.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „П.А 62“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – механа, находящ се в гр. М., ул. "Мелник“ № 50, и стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Като правно основание на издадената заповед са посочени разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС...