О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 303

С., 05, 05, 2011 година

Върховният касационен съд на Р. България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:Е. Ч.

Е. М.

изслуша докладваното от съдията Ел. Ч. т. дело № 820/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. К. Е. от [населено място] срещу решение № 181 от 17.05.2010г. по гр. д. №200/10г. на Благоевградски окръжен съд.

Ответникът по касация- „М.”О. – [населено място] не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

Касаторът в своето изложение по реда на чл. 285, ал. 3, т. 1 ГПК е развил доводи, за това че въззивният съд е постановил решението си при нередовна искова молба - поради противоречието между обстоятелствена част и петитум, както и липса на изложени фактически обстоятелства, очертаващи някоя от хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, обосноваващо и липса на възможност да бъде определена правната квалификация на иска. Страната подробно, във връзка с поставени въпроси по приложението на чл. 146 ГПК е обосновавала наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изведени от липсата на теоретични разработки и практика.

С оглед възприетото с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора/ а в случая е обоснован правно такъв довод/. Задължение за въззивният съд е както да...