О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
С., 11, 05, 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение,
в закритото заседание на девети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря …………….………………………..……. и с участието на прокурора ………...…………….…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 118 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ГПК, ал. 3, т. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 549/4.ІІ.2011 г. на [фирма] - Р., подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие против определение № 13 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 19.І.2011 г., постановено по т. дело № 18/2011 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на това д-во срещу определение № 764 на Русенския ОС от 23.ХІ.2010 г. по т. д. № 401/2010 г.: за спирането на първоинстанционното пр-во по чл. 25 ЗТР „до отпадане на причините за спиране на регистърното производство (по ч. т. дело № 377/2010 г.)”, т. е. до постановяване на решение по заведен иск с правно основание по чл. 74, ал. 1 ТЗ, чието разглеждане пък е било предмет на образуваното т. д. № 280/2010 г. по описа на Русенския ОС.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за незаконосъобразност и за постановяване на обжалваното въззивно определение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да се отмени и първоинстанционното преграждащо по-нататъшния ход на делото срещу отказа на АВ определение, като бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и като се позовава на две влезли в сила /като необжалваеми/ решения на САС и на Пловдивския апелативен съд от 2009 г., отнасящи се до приложението на чл. 21 ЗТР, жалбоподателят [фирма] - Р. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Великотърновският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в задължителната постановка по т. ІІІ на ТР № 1/6.ХІІ.2002 г. на ОСГК по тълк дело № 1/2002 г. по материалноправния въпрос за действието на решението по чл. 74 ТЗ във времето, докато произнасянето на въззивната инстанция по материалноправния въпрос „за приложението на чл. 21 ЗТР” сочело на неговото противоречиво разрешаване от съдилищата в Р..
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Великотърновския апелативен съд, частната касационна жалба на [фирма] - Р. ще следва да се преценява като
процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 25 ал. 4 ЗТР производството по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията е уредено като двуинстанционно: пред окръжен и пред апелативен съд. Ето защо, независимо от посочването в атакуваното определение на Великотърновския апелативен съд, че то представлявало съдебен акт, подлежащ на обжалване пред ВКС, това не създава основание за по-нататъшен контрол, след като инстанционният ред е бил вече изчерпан.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
частната касационна жалба на „Б. – частна компания” против определение № 13 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 19.І.2011 г., постановено по т. дело № 18/2011 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на [фирма] - Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2