Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № 207/22.04.2010г., постановено по гр. д.№ 2303/09г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 24.06.2009г. по гр. д.№ 860/05г. на Софийския градски съд за признаване за установено по иска на В. Г. Ч., че касаторът е извършил нарушение на патентните му права в периода от 01.01.2000г. – 31.12.2000г. и за осъждането му да заплати обезщетение в размер на 32500 лв. за времето от 01.07.2000г. до 31.12.2000г. Постъпила е и частна жалба против определение от 01.12.2009г. на САС.

Ответникът В. Г. Ч.,[населено място] оспорва жалбите.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че патентованото от ищеца по иска по чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗПРПМ изобретение е било внедрено от ответника в производството му през календарната 2000 г. без съгласието на патентопритежателя, поради което е уважил исковите претенции. Вземането за обезщетение за периода от 01.01.2000г. до 30.06.2000г. е счетено за погасено по давност, поради което искът е уважен в размер на половината от установения икономически ефект от изобретението.

Касаторът поставя един въпрос, решен, според него, в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на Решение № 1006/20.06.2003г. по гр. д.№ 191/03г. и Решение № 470/02.06.2008г. по д.№ 98/08г., според които исковата молба прекъсва давностия срок само за вземаното, предявено с частичния иск, като в случая, искът бил предявен като частичен с цена от 15000 лв., а увеличенията му – 12.10.2006г., 14.12.2006г. и 20.11.2008г. са направени след изтичането на давността.

Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Поставеният въпрос от касатора е значим по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но по същия е налице практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, с която съдилищата следва да се съобразяват съгласно т. 2 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1 /2009г. на ОСГТК на ВКС. Това са: Решение № 610/09.12.2008г. по т. д.№ 391/2008г. на І т. о., Решение № 63/28.05.2010г. по т. д.№ 637/09г. на І т. о., Решение № 22/14.07.2010г. по т. д.№ 428/09г. на І т. о. и Решение № 9/07.03.2011г. по т. д.№ 406/10г. на І т. о. В тези решения са разгледани хипотези за прекъсване и спиране на давността при предявен частичен иск и впоследствие предявяване на иска за разликата до пълния размер на вземането, както и при последващо увеличение на исковата претенция, включително и ако искът е заявен като частичен. Въззивното решение не е противоречие с практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.

По частната жалба срещу определението от 01.12.2009г., с което САС е осъдил касатора за заплати допълнителна държавна такса на основание чл. 65 ГПК отм..

Въззивният съд е приел, че направените доказателствени искания са несвоевременно заявени, поради което жалбоподателят е станал причина за отлагане на делото.

Настоящият състав на ВКС констатира следното: Частният жалбоподател е въззивник в производството пред САС. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. В открито съдебно заседание на 01.12.2009г. е представил писмени доказателства и е поискал изслушването на експертиза за икономическия ефект от ползването на по-добри катализатори. Поискал е от съда да му се даде възможност да уточни становището си /за периода на внедряване на катализаторите/, да представи превод на писмените доказателства и да уточни задачата на експертизата.

С оглед на тези данни въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ГПК отм. - посочени са факти и доказателства, които страната е могла да заяви своевременно / с въззивната жалба/, с което е станала причина за отлагане на делото. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди.

Разноски за настоящото производство не са претендирани от ответника.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 207/22.04.2010г., постановено по гр. д.№ 2303/09г. от Софийския апелативен съд.

ПОТВЪРЖДАВА

определение по чл. 65, ал. 1 ГПК отм. от 01.12.2009г. по гр. д.№ 2303/09г. на Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.