Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Татишвили, [гражданство], чрез пълномощника адв.. П, срещу Решение № 238 от 11.02.2020г. по адм. д. № 1242/2019г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за влизане в страната рег. № 0113319000281 от 16.11.2019г. на К. Татишвили, издаден от служител на ГКПП Кулата шосе към Главна дирекция "Гранична полиция".

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседания касационната жалба се поддържа от пълномощника адв.. П. Касаторът твърди, че никъде в обжалвания отказ не е посочено правното основание, на което е издаден същия, поради което и неясно оставало как първоинстанционния съд е определил правната квалификация - чл. 21а, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 14 от ЗЧРБ. Поддържа още, че не са налице и предвидените конкретни основания за издаване на акта доколкото обстоятелството, че жалбоподателят е включен в информационния масив на нежеланите в страната чужденци не е подкрепено с доказателства. Моли съда да отмени постановеното решение на Административен съд - Благоевград и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорвания отказ за влизане в страната. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба - Г.Н, служител на ГКПП - Кулата шосе към ГД "Гранична полиция", не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество,...