Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община И.д чрез адвокат И.К против решение № 377 от 17.07.2020г. по адм. дело № 1174/2019г. на Административен съд – Хасково. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 038 от 25.01.2019г. и са присъдени разноски. Прави възражения за недопустимост на решението, поради липса на предмет, годен да бъде обект на съдебно оспорване – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. При условията на алтернативност твърди и неправилност – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна – „Г. Б. Х Бългериа” ЕООД изразява чрез адвокат Е.Т становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с обоснованост на изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалваната заповед. Въпросът за характера на заповедта практически е решен с определение № 2 от 16.01.2020г. по адм. дело № 60/2019г. на смесен петчленен състав.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради наличие на отменителното основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от „Г. Б. Х Бългериа” ЕООД против заповед № 038 от 25.01.2019г. на кмета на община И.д. С нея, считано от 25.01.2019г. е прекратен договор за наем на земеделска земя от 2.08.2018г. за описаните осем поземлени имота в землището на с. К.. Направени са доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като е осуетено участието на адресата на заповедта в производството по издаването й, както и за порок във формата, тъй като не са изложени мотивите за прекратяването. Във връзка с подадената жалба, е възникнал спор за подсъдност между общ и административен съд, който е разрешен с определение № 2 от 16.01.2020г. по адм. дело № 60/2019г. на смесен петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС. С него административният съд е определен, като компетентен да разгледа жалбата срещу заповедта. С това имплицитно се дава отговор за административния характер на обжалваната прекратителна заповед.

Административният съд, на когото е изпратено делото за разглеждане, е събрал цялата административна преписка и въз основа на нея е направил правните си изводи. Приел е за основателно възражението за порок във формата на акта – отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Отменил я и е присъдил разноски. Така постановеното решение е процесуално допустимо.

Основното възражение на касационния жалбоподател е за недопустимост на решението, поради липса на предмет – предпоставка по чл. 159, т. 1 АПК. Развил е доводи, че тя няма характер на властническо волеизявление, а е издадена от насрещна равнопоставена страна по договор, в който изрично е уредено правото на едностранно прекратяване с едномесечно предизвестие. Позовал се е на нормата на чл. 15, ал. 3 ЗОС, за което е приложил и практика на тричленни състава на Върховния административенв съд. Във връзка с възражението, съдът съобрази следните обстоятелства:

На 27.02.2018г., общинският съвет – Ивайловград е взел решение № 29, с което е одобрил списък по Приложение № 1 на земеделските земи от ОПФ на територията на общината, предназначени за отдаване под наем за срок от 10 стопански години, чрез провеждане на публични търгове, считано от 1.10.2018г. В т. 3 от решението е възложено на кмета на общината да проведе търговете с начални тръжни годишни наемни цени, определени в решение № 116 от 5.10.2017г. и да подпише договори за наем на земеделската земя с победителите от търговете.

В изпълнение на решението и на основание чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ, кметът със заповед № 159 от 30.04.2018г. е открил процедурата по провеждане на публичен търг с явно наддаване под наем за срок от 10 стопански години на свободни общински земеделски земи във всички землища, подробно описани по имоти и начин на трайно ползване. Със заповедта е одобрена и тръжната документация, която включва и декларация за липса на обстоятелствата по чл. 24а, ал. 8 ППЗСПЗЗ – Приложение № 4. Търговското дружество е участвало в търга за отдаване под наем на процесните земеделски имоти и го е спечелило. Със заповед № 209 от 8.06.2018г., кметът го е определил за спечелил участник и го е уведомил да се яви в общината за сключване на договор. Такъв е сключен на 2.08.2018г., като в т. 3 на чл. 7 от него е уредено правото на наемодателя едностранно да го прекрати с едномесечно предизвестие.

Позовавайки се на това свое право, кметът на общината, като наемодател е отправил едномесечно предизвестие изх.№ 30-00-844 от 7.12.2018г. за прекратяване на договора. То е получено от представителя на дружеството на 13.12.018г. След изтичането на срока, а именно на 25.01.2019г. кметът е постановил заповед № 038, с която е прекратил наемния договор.

При тези безспорно установени факти, правилно административният съд е приел, че заповедта е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Неоснователно касационният жалбоподател се позовава на нормата на чл. 15 ЗОС, която е от общ характер. В случая търгът е проведен за отдаване под наем на земи от общинския поземлев фонд по реда и при спазване правилата на чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ, който е приложимият за целта специален закон. Поради това и цитираната и приложена съдебна практика не касае настоящия случай. Заповедта за прекратяването на договора е властническо волеизявление на кмета, като орган на местната изпълнителна власт по чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗМСМА. Поради това и в самата заповед е посочено на първо място, че тя се издава на основание чл. 44, ал. 2 от същия закон – т. с в изпълнение на нормативно уредените правомощия. Налице е положителната процесуална предпоставка по чл. 159, т. 1 АПК, поради което обжалваното решение е процесуално допустимо. Същото, обаче, е неправилно.

В заповедта за откриване на търга изрично е посочено – /абзацът след т. 8/, че заедно със заповедта е утвърден и проектът на договор. Този проект е бил доведен до знанието на търговското дружество още преди участието му в тръжната процедура. Подавайки предложението си и участвайки в него, то се е съгласило с клаузите в прокта на договор. Съгласието му е удостоверено и с подписването на самия договор на 2.08.2018г. Част от него и е правото на кмета, като наемодател, по чл. 7, т. 3 едностранно да го прекрати с едномесечно предизвестие. С отправянето на предизвестието, което е станало на 7.12.2018г., кметът е стартирал производството по издаване на самата заповед за прекратяване. Предизвестието е връчено на дружеството, с което то е уведомено за бъдещото прекратяване на договора. Поради това неоснователно съдът е приел, че е нарушено правото му на участие.

Не се констатира нарушение и на изискването за форма, тъй като в отправеното предизвестие е вписано залегналото в сключения договор право на наемодателя едностранно да прекрати наемния договор. А в издадената впоследствие заповед за прекратяване е налице изрично позоваване на изпратеното и надлежно връчено предизвестие. По този начин, както за адресата на прекратяването, така и за съда, като контролиращ орган, са ясни фактическото и правното основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт, наличието на които подлежи на проверка.

По начина, по който е уговорено между страните едностранното право на наемодателя да прекрати договора само чрез отправяне на едномесечно предизвестие, е видно, че се касае за акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност. В този случай нормата на чл. 169 АПК вменява на съда задължение да провери две обстоятелства: едното е дали административният орган е разполагал с такова право; второто – изпълнени ли са законовите изисквания за издаването му. Установените факти по преписката ясно показват наличието на право на такова прекратяване, което по никакъв начин не е обвързано с виновно или невиновно неизпълнение на задълженията, които въпроси са от облигационен характер и съгласно правилата на ЗЗД се преценяват по гражданско-правен ред. Изпълнени са и законовите изисквания, доколкото не се констатира което и да било от отменителните основания по чл. 146 АПК.

Резултатите от извършената от касационната инстанция проверка по начина, по който я задължава нормата на чл. 169 АПК, показват, че оспорената заповед е законосъобразна. Като не е съобразил всички тези обстоятелства, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата, като неоснователна.

Разноски в полза на касационния жалбоподател не се присъждат, тъй като не са поискани.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 377 от 17.07.2020г. по адм. дело № 1174/2019г. на Административен съд – Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „Г. Б. Х Бългериа” ЕООД със седалище и адрес на управление в община И.д, с. П., ул. „Х. Б” № 5 против заповед № 038 от 25.01.2019г. на кмета на община И.д. РЕШЕНИЕТО е окончателно.