Делото е във фаза на втора касация.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София при ЦУ на НАП срещу решение № 721/07.02.2020 г., постановено по адм. дело № 9982/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 2000907374/04.05.2010 г. поради изтекла давност. Касаторът обосновава доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Посочва в жалбата си, че въз основа на събраните в хода на второто първоинстанционно дело доказателства, съдът правилно е преценил, че в съответствие на материалния закон органите по приходите са отказали да признаят право на данъчен кредит по спорните фактури, но едновременно с това съдът е разгледал като основателно възражението за изтекла абсолютна давност, поради което е отменил обжалвания ревизионен акт. Счита, че в този случай, съдът е следвало да потвърди обжалвания РА № 2000907374/04.05.2010 г. като посочи, че поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност се погасява правото на кредитора за принудителното му изпълнение. Твърди, че така постановеното решение е крайно несправедливо, защото от фактите по делото е видно, че потестативното право е упражнено в срок, публичните задължения са установени по предвидения ред и администрацията е действала ефективно и бързо, но причините за така стеклите се обстоятелства са изцяло подвластни на dominus litis, който вместо да действа като арбитър, с бездействието си е съдействал на едната страна по спора, (която губи спора по същество), да спечели изхода от делото. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РА, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – „БКС КОНСУЛТ“ АД, не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба....