Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационната жалба на Г.Ц от [населено място], против решение №981/06.07.2020г. по адм. д. № 1197/2019 г. по описа на Административен съд Блогоевград.Твърди се в касационната жалба, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. По подробно развити съобръжения в касационната жалба иска отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) в писмено становище по делото оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Ответната страна А.Т в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да се отхвърли.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение на Административен съд Благоевград е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г.Ц против Решение № НДМСПО -17 - 203/03.09.2019г. на Комисията за защита на личните данни, в частта му по т. 1, с което жалбата на А.Т за допуснато нарушение на чл. 12, §.4 от Регламент (ЕС) 2016/679 е обявена за основателна, като е изменено оспореното решение № НДМСПО -17 - 203/03.09.2019г. на КЗЛД в частта по т. 2, с което на Г.Ц е наложена глоба в размер на 3500лв. и санкцията е намалена на 500лв.
За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, в предвидената от закона форма, без да са извършени съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материално правните разпоредби по отношение на установеното нарушение на Регламента, но при неправилно приложение на закона по отношение на определянето на санкцията. От събраните по делото доказателства, съдът е приел, че Г.Ц в качеството му на администратор на лични данни е извършил вмененото му нарушение на чл. 12, §.4 от Регламента, като не е уведомил заявителя Трантин за причините да не се предприемат действия по заявлението за достъп до лични данни и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред. Счел е, че поисканият от Трантин видео и аудиозапис съставлава лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламента и съгласно чл. 15, §.1, субектът на данни има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така да получи достъп до данните, както и информацията изчерпателно изброена в б"а" - "з". Изложил е съображения, че при всички случаи администратора на данни дължат обосновка в своето решение и излагането на мотиви защо информацията е предоставена или не в конкретния момент. По отношение размера на наложената глоба, съдът е преценил, че нарушението е извършено за първи път и от него не са нанесени вреди на субекта на личните данни, поради което е намалил наложената глоба на 500лв., като е приел, че с този размер на санкцията ще бъде постигната целта на закона, без да се засягат интересите на лицето, допуснало нарушението повече от необходимото.
Решението е правилно и следва да се остави в сила.
Постановено е при установена с допустими доказателства фактическа обстановка, при спазване на изискването за излагане на мотиви по наведените доводи и релевантни за спора факти.
Обосновано съдът приема, че аудио и видеозаписа, поискан от Трантин със заявление от 26.03.2019г. представлява "лични данни" по смисъла на чл. 4, §1 от Регламента. Съгласно чл. 15, т. 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и информацията, посочена в б."а" до б"з".
В случая не е спорно между страните, че субекта на данни е подал заявление на 26.03.2019г. в 11.15ч. по електронен път до администратора на лични данни, с което е поискал да му бъде предоставен видео и аудиозапис, осъществен във времето от 08.30 - до 12.00ч. на 25.03.2019г. и същото е получено и входирано от администратора на същата дата с вх.№05028/26.03.2019г. Пак на същата дата на заявлението е поставена резолюция "Без уважение", като по делото липсват доказателства за изпращан друг отговор или информация на заявителя в срока по чл. 12, §3 ог Регламента, който е едномесечен. След като подаденото заявление за достъп до лични данни по чл. 15 от ЗЗЛД, отговаря на изискванията на чл. 37б и чл. 37в от ЗЗЛД - а именно писмено заявление, адресирано е до задължено лице - администратор на лични данни, подадено по електронен път и с електронен подпис, то получаването на заявлението поражда задължение на администратора на данни, до когото е отправено по чл. 12, ал. 3 от Регламента да предостави на субекта на данните информация относно действията, предприети във връзка с искане по чл. 15 -22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Безспорно е в случая, че поставяне на резолюция "Без уважение" не представлява изпълнение на горното изискване, както и на изискването по чл. 12, §.1 от Регламента, администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по чл. 13 и 14 и на всякаква комуникация по чл. 15 -22 и чл. 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително когато е целесъобразно, с електронни средства.
Неоснователни са наведените твърдения в касационната жалба, че в законоустановения срок на 23.04.2019г. администратора е уведомил писмено заявителя за резултата от искането му, ведно с мотивите. На първо място такива доказателства не са ангажирани и твърденията противоречат на изразеното от касатора в писменото становище пред КЗЛД, а именно че отговор на лицето не е изпращан и никъде в закона, ЧСИ няма задължение да уведомява страните по делото за резолюция, респ. за мотивите на същата.
Обстоятелството, че субекта на данни е уведомен устно, че заявлението е оставено без уважение не обосновава извод за липсата на допуснато нарушение на чл. 12, §4 от Регламента, тъй като субекта на данните не е уводомен за причините, поради които администраторът на данните не предприема исканите действия в законовият срок, както и за мотивите за оставяне на заявлението "Без уважение".
Съгласно чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Субектът на данни има право да поиска от администратора на лични данни потвърждение дали администратора обработва негови лични данни и ако това е така достъп до данни и информация в обема посочен в цитираната разпоредба. Отказът на заявителя Трантин да получи достъп до данни по реда на цитираната разпоредба е нарушение на основните принципи за обработка на личните данни, предвидени в чл. 5, § 1, б."а" от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) С чл. 12, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) администраторите на лични данни са задължени да осигурят достъп до данни на субекта на данни във форма, която да позволява на лицето да се запознае с данните и да провери дали те са точни и се обработват в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) което гарантира възможността да упражни впоследствие и други права, защитени от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД)
Настоящата съдебна инстанция споделя по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид изхода на спора основателно е направеното искане от представителя на КЗЛД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 вр. вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №981/06.07.2020г. по адм. д. №1197/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА Г.Ц от [населено място], [адрес] да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсулско възнаграждение. Решението е окончателно.