Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на В.К от [населено място], срещу решение №2115 от 11.02.2020г. по адм. дело №2919/2017г. на Върховен административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №8121К - 273 /19.01.2017г. на министъра на вътрешните работи.
В жалбата се релевират оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон отм. енително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че първоинстанционния съд не е обсъдил възраженията му за нарушения на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Излага, че не е извършил посочените в заповедта нарушения на норми от Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР. Оспорва изводите на съда, че е допустимо приобщаване на показания, дадени по досъдебното производство и прилагането им в дисциплинарното производство на основание чл. 206, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР.Претендира отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез упълномощен процесуален представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на В.К от [населено място], срещу заповед №8121К - 273 /19.01.2017г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1 ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР във връзка с т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал., т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на длъжността - разузнавач IV степен в сектор "Индустрия и търговия" към отдел "Икономическа полиция" при ОД на МВР - Пловдив.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 204, ал. 1, т. 3 ЗМВР орган и в изискуемата писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основания за отмяната й. Мотивирал се е, че липсва нарушение на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, като от министъра на вътрешните работи са изложени съображения, обуславищи налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание. В заповедта е посочен извършителят и подробно са описани мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението, обстоятелствата при които е извършено, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които нарушението е установено, правното основание и наказанието което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, включително и тези изискани и преобщени към дисциплинарната преписка и влязлата в сила присъда №138 от 06.06.2018г. на Пловдивски районен съд по НОХД №7909/2017г., съдът е приел за доказано, описаното в заповедта като извършено от касатора дисциплинарно нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което деяние съгласно чл. 203, т. 13 от ЗМВР - несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, е предвидено налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Съдът е приел за безспорно установени фактите и обстоятелствата, доказващи нарушение на служебната дисциплина, а именно предоставяне от В.К на непълнолетния му син А. К., личното си оръжие - пистолет марка "Глок" и произвеждане по инициатива на служителя, изстрели по дърво, отстоящо на 10 -15 метра от тях не по - малко от 8 броя патрони, което деяние е станало достояние на придружаващите ги лица К.К, М.Г и П.С. С тези действия според съдът, правилно дисциплинарно наказващият орган е приел, че са допуснати нарушения на т. 15, 19, 20, 20 и 83 от ЕК за поведение на държавните служители в МВР. Така постановеното решение е правилно.
Споделя се изводът на Върховен административен съд, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Противно на възраженията в касационната жалба, оспореният пред ВАС акт съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити. Непосочването на дата и час на извършване на деянието не представлява нарушение на изискването за форма на акта, доколкото в проведеното дисциплинарно производство е посочен времеви период на извършване на деянието 23.04.2016г. - 02.05.2016г.
Спазени са изискванията на чл. 195, ал. 2 ЗМВР, чл. 196 ЗМВР, както и процедурата по чл. 207 от същия закон. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал., т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. В.К е поканен да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарно производство на 10.06.2020г., като същият е отказал да подпише поканата, който отказ е удостоверен със свидетели, по този начин му е осигурена възможност да упражни правата си, предвидени в чл. 207, ал. 8 ЗМВР.Педено е дисциплинарно производство, в хода на което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението, съгласно чл. 207, т. 3 ЗМВР, като за изясняване на обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства / чл. 206, ал. 3 ЗМВР/. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. След изготвяне на обобщената справка и предоставянето й на служителя на 22.11.2016г., същият е изложил възражения срещу изводите, описани в справката. На 23.11.2016г. са депозирани писмени обяснения от служителят до ДНО с рег.№УРИ 117730 - 22339, с които министърът на вътрешните работи се е запознал на 19.01.2017г.
В съответствие с материалния закон е и заключението на първоинстанционният съд, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитиранят текст дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретният случай от доказателствата по делото е безспорно установено, че на неустановена дата в периода 23.04.2016г. до 02.05.2016г. в м."Св. Петър" в землището на с. Д., обл.Пловдивска, служителят Караджов е предоставил законно притежаваното огнестрелно оръжие - 1бр. пистолет марка "Глок " 17 и боеприпаси -8 бр. стандартни бойни патрони - калибър 9х19мм на сина си А. К., като същия е произвел изстрели в избрано дърво С влязла в сила присъда №138 от 06.06.2018г. на Пловдивския районен съд, В.К е признат за виновен за описаното по - горе деяние, което представлява престъпление по чл. 338, ал. 2 от НК.
Изводите на съда за доказаност на вмененото на касатора нарушение са последователни и логични и кореспондират изцяло на събраните по делото доказателства, които съдът е обсъдил в съвкупност, включително и доказателствата изискани и приобщени към дисциплинарното производство материали от воденото досъдебно производство, както и показанията на разпитаните в същото свидетели М.Г и П.С.П не са кредитирани от съда показанията на същите сведители, разпитани в хода на съдебното производство, като противоречиви с установената по делото фактическа обстановка, включително и с дадените от тях показания по ДП №96/2016г., обективирани в протоколи от разпит от 19.05.2016г. и 19.05.2016г., както и сведенията дадени от Груева в хода на дисципланарното производство, всички материали приобщени към дисциплинарната преписка.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба за незаконосъобразно приобщаване на материали от воденото досъдебно производство при провеждане на дисциплинарното разследване, включително и цитираните свидетелски показания. Изводите на ДНО и съответно решаващия съд не са основани на доказателства, събирани по друг ред, с дурги средства и с друга цел - в неприключило досъдебно приозводство, а събрани такива в проведено дисциплинарно производство по реда на специалния закон при наличие на данни за осъществени деяния, които ЗМВР определя като дисциплинарни нарушения, за които са предвидени съответните дисциплинарни наказания. Именно в такова производство са събрани достатъчно факти, установяващи извършени от Караджов деяния, които са определени от законодателя като тежки нарушения на служебната дисциплина /чл. 203 ЗМВР/, за които е предвидено най - тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Няма пречка към дисциплинарното производство да се приобщят документи, част от друго производство - в процесния случай част от материалите по досъдебно производство №96/2016г. по описа на ОСлО - Пловдив по пр. пр. №4652/2016г. на Районна прокуратура - Пловдив, предвид разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР, вр. с чл. 36 и чл. 39 от АПК.
Правилни и съответни на доказателствата по делото са изводите на съда за безспорна установеност на вмененото с оспорената заповед дисциплинарно нарушение на служителя по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, което деяние съгласно чл. 203, т. 13 от ЗМВР е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, за което е предвидено най - тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Деянието е станало достояние на лицата К.К, М. Греува и П.С, както и на органите на досъдебното производство и на лица извън системата на МВР и обосновава действия, уронващи престижа на институцията и нейното дискредитиране, както правилно са приели ДНО и рещаващия съд. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова, като извършеното от касатора и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в МВР. Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, установяват изискване за спазване на принципи на законност на действията, опазване доброто име на институцията, забрана за злоупотреба със служебно положение. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на ней - тежкото дисциплинарно наказание, както правилно са счели и съдът и ДНО.
Процесното деяние, извършено чрез действия, уронва престижа на службата и представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което правилно ДНО е наложил най - тежкото дисциплинарно наказание " уволнение" по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР служебното правоотношение на Христов е прекратено, както законосъобразно е приел първостепенния съд.
Решението на първоинстанционния съд е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.
На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.
Ответника не е претендирал разноски, поради което независимо от изхода на спора такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2115 от 11.02.2020г. по адм. дело №2919/2017г. на Върховен административен съд, пето отделение. Решението не подлежи на обжалване.