Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас (РИОСВ), чрез юрк.. К против решение № 251 от 15.02.2019 г., постановено по адм. дело № 2452/2018 г. на Административен съд – Бургас. В нея се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Процесуалният представител на касационния жалбоподател претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Д.Г, чрез адв.. С, в съдебно заседание поддържа, че обжалваното решение е правилно и иска да се остави в сила. Претендира и разноски по делото съгласно представен списък.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Бургас е осъдил РИОСВ – Бургас да заплати на Д.Г сумата 6 241, 75 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) за времето, през което не е била на държавна служба, поради незаконосъобразно прекратяване на служебното й правоотношение със заповед № РД-36/13.03.2015 г., издадена от и. д. главен директор на РИОСВ - Бургас, но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

При установяване на фактическата обстановка по делото съдът е приел за безспорно от фактическа страна следното: Със заповед № РД-36/13.03.2015 г., издадена от и. д. главен директор на РИОСВ - Бургас, на Д.Г – директор дирекция „Превантивна дейност“, ранг V старши, е...