Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. С, седалище и адрес гр. С., пл. „България“ №32 срещу Решение №568 от 13.03.2019 г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело №328/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу Решение №РД-02-36-1646 от 21.12.2018 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 -2020 г.“, с което е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор с „Джи Пи Груп“ АД за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ). І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – О. С, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Неправилен счита извода на съда за допуснато нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП) чрез поставените изисквания за специалистите „контрол по качеството“ и „безопасни и здравословни условия на труд“. Съдът не е отчел, че поставянето на изисквания е в оперативната самостоятелност на възложителя и в случая изискванията са в съответствие с предмета, обема и сложността на обществената поръчка, поради което не е налице необоснованост на поставеното изискване.

Несъответни счита позоваванията от съда на чл. 15, ал. 1, т. 4, б. „б“ и „в“ и т. 5 от ЗКС (ЗАКОН ЗА КАМАРАТА НА СТРОИТЕЛИТЕ) (ЗКС) и на чл. 163а, ал. 1 и 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ), тъй като те нямат отношение към професионалната компетентност по смисъла на §1, т. 41 ЗОП.

Неправилно счита тълкуването от съда на чл. 24,...