Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Столична дирекция на вътрешните работи, подадена чрез юрисконсулт И.К, против решение № 1964/22.03.2019 г. по адм. д. № 46/2018 г. на Административен съд – София-град, в частта, с която е осъдена СДВР да заплати на С.И сумата от 4000 лева – обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от СДВР, както и за сумата от 1558. 33 лв., представляваща лихва за забава. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага възражения, че съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест и не е взел предвид, че заповед за задържане № 585/05.03.2014 г. не е била обжалвана и е влязла в сила. Моли да бъде отменено решението в обжалваните му части. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – С.И, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е подадена в срок, а по същество се явява основателна. Основателни са възраженията на касатора, че в разглеждания случай не са установени по безспорен начин незаконосъобразни действия на служители на МВР и необоснована употреба на сила спрямо пътник от градския транспорт. Няма данни представения от касатора акт – заповед за задържане от 05.03.2014 год. да е бил отменен. Не е доказана и причинно-следствената връзка между отмененото наказателно постановление от 21.03.2014 г. и претърпените от жалбоподателя негативни психични последици от употреба на полицейска сила. По делото е била назначена само медицинска експертиза, която е оценила получените от лицето охлузвания по тялото.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред административния съд е образувано по искова молба от С.И срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за: имуществени вреди в размер на 300 лева, разходи за адвокатско възнаграждение по обжалване на наказателно постановление № 18/21.03.2014 г., издадено от началника на 09 РУ на СДВР и неимуществени вреди в размер на 8000 лева, претърпени от незаконосъобразно устно разпореждане на полицейски орган, физически болки при незаконно задържане и негативни изживявания от незаконосъобразният и отменен административно-наказателен акт – НП № 18/21.03.2014 г.

Съдът е осъдил СДВР да заплати на С.И сумата 300 лева, като обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно наказателно постановление № 18/21.03.2014 г., издадено от началника на 09 РУ на СДВР, както и сумата 4000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при ответника, заедно с лихва за забава в размер на 1558.33 лева за периода от 05.03.2014 г. до предявяване на исковата молба и законна лихва от предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 270 лв. Съдът е отхвърлил исковата претенция в останалата част до пълния предявен размер от 8000 лева. Касационното производство е ограничено до проверка на решението само в частта на присъденото обезщетение от 4000 лв. за претърпени неимуществени вреди и лихвата за забава в размер на 1558.33 лв.

Съдът е посочил в мотивите си, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен. В изводите си се е позовал на показанията на свидетелката Тодорова и на съдебно-медицинската експертиза, която е дала заключение, че ищецът е имал охлузвания на лявото рамо. След анализ на законовите разпоредби на чл. 61 и чл. 72 от ЗМВР отм. е приел, че не може да бъде обоснован извод, че на полицейските органи са възложени дейности по проверка на редовността на пътниците в градския транспорт. С оглед на това е посочил, че издаденото устно разпореждане да слезе от автобуса и задържането в помещение на 09-то РУ, без да е издаден нарочен акт за това, са извършени без наличие на законово основание или подлежащ на изпълнение административен акт и следователно са незаконосъобразни.

Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

От фактическа страна по делото е установено, че с НП № 18/21.03.2014 г. на началника на 09-то РУ на СДВР, на основание чл. 270, ал. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) на С.И е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за това, че на 05.03.2014 г. около 15.10 часа в гр. С., бул „Сливница“, на спирка МГТ „ПП Успех“ с посока на движение „К.В“, се опитал да осуети извършването на полицейска проверка, като не е изпълнил устно издадено полицейско разпореждане да слезе от превозното средство за проверка и установяване на самоличността му и при опит да бъде задържан е оказал съпротива във връзка с което е била приложена физическа сила за сломяване на съпротивата, с което е нарушил чл. 55, ал. 4 ЗМВР. По жалба на ищеца Иванов пред Софийски районен съд (СРС) е било образувано н. а.х. дело № 14904/2014 г. С Решение от 24.02.2015г. решаващият състав на съда е отменил НП № 18/21.03.2014 г. на началника на 09-то РУ на СДВР.

Изводите си съдът е изградил въз основа на представените по делото доказателства – писмени и гласни. При изясняване на фактическата обстановка, административният съд не е взел предвид заповед за задържане № 585/05.03.2014 г., защото тя не е била представена по делото. Същата е от съществено значение за изясняване на фактите и за преценка на основателността на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, доколкото обезщетението се претендира от физически болки при незаконно задържане на ищеца. Посочената заповед, съгласно която е извършено задържането на ищеца в РУ на МВР, е представена с касационната жалба, но неизяснен остава въпросът дали тя е била обжалвана и дали е влязла в сила. Този факт е от особено значение за изясняване на спора, поради това че има отношение към законността на задържането на ищеца.

Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено в обжалваната му част и делото да бъде върнато за ново разглеждане в тази част на същия съд в друг състав. Във връзка с възражението на касационния жалбоподател, при новото разглеждане на делото следва да се съберат гласни доказателства и относно конкретните действия на полицейските служители и на ищеца по делото по време на извършената проверка на 05.03.2014 г.

Претенциите за разноски следва да бъдат разрешени след окончателното решаване на спора, поради което настоящата инстанция не следва да се произнася по тях.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1964/22.03.2019 г. по адм. д. № 46/2018 г. на Административен съд – София-град, в частта, с която е осъдена СДВР да заплати на С.И сумата от 4000 лева – обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от СДВР, извършени на 05.03.2014 г., както и за сумата от 1558.33 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.03.2014 г. до предявяване на исковата молба и за законната лихва от предявяване на иска.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част на същия съд в друг състав. В останалата част решението е влязло в сила. Решението е окончателно.