Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция „Тракийска“ при А. М срещу решение № 4931/12.07.2019 г., постановено по адм. дело № 2821/2019 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменено по оспорване на „Б. Ар“ ООД решение № РТД3000-217/20.02.2019 г. на съвместяващ длъжността директор на посочената по-горе дирекция, с което е прекратено действието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0205/27.07.2018 г. и е отказано издаването на такова удостоверение. Със същото решение съдът е върнал административната преписка на директора на Териториална дирекция „Тракийска“ за ново произнасяне по искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител и уведомлението за промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверение № BG003000Е0205/27.07.2018 г., съобразно указанията по тълкуването на материалния закон, дадени с това решение. Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно постановено поради противоречие с материалния закон. Неправилно съдът не е възприел тълкуването на митническия орган и прилагането на чл. 24, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 4, т. 37 ЗАДС. Счита също, че съдът не е съобразил основната цел, за която се използва енергийния продукт, а в случая тази цел е различна от моторно гориво или гориво за отопление. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че са били са налице всички материални и процесуални предпоставки за издаване на искането удостоверение, както и че дружеството е представило всички изискуеми по чл. 24а, ал. 5 и 6 ЗАДС доказателства. След като е установено в хода на административното производство, респ. в решението на митническия орган, че целта, за която се използва природният газ, е производството на пара, необходима в описаните подробно технически процеси, поради което попада в хипотезата на чл. 13, ал. 5 ППЗАДС. По така изложените съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение, се иска неговата отмяна В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Симеонова като пълномощник на касационния жалбоподател и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба „Б. Ар“ ООД – гр. С. чрез процесуалния си представител адв. Д.М, я оспорва и моли да се остави като правилно обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да отмени решение № РТД3000-217/20.02.2019 г. на съвместяващ длъжността директор на посочената по-горе дирекция, с което е прекратено действието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0205/27.07.2018 г. и е отказано издаването на такова удостоверение, първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е приложил правилно материалния данъчен закон, респ. чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. Съдът е посочил в съдебния си акт, че в тази разпоредба изчерпателно са посочени енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз, като в т. 4 е уредено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. В тази връзка съдът се е позовал и на чл. 2, § 1, б. „б“ от Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти, който се отнася за продукти с кодове по КН от 2701 до 2702 и от 2704 до 2715. Според съда продуктът природен газ с код по КН 27112100 е в обхвата на дефиницията. В обжалваното решение е налице и позоваване на допуснатата съдебно-техническата експертиза, която е категорична, че в случая използваният от дружеството енергиен продукт – природен газ, не и се използва за гориво за отопление, а участва единствено в технологичния процес по производство на доматено, ябълково и пиперково пюре. По така изложените мотиви, съдът е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и го е отменил, като е върнал преписката за ново произнасяне – за издаване на удостоверение за освободен от акциз карен потребител. Обжалваното решение е правилно постановено.
Правилно съдът е установил относимите за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е направил законосъобразни изводи, че използването на енергийния продукт – природен газ е само за преработка на плодове и зеленчуци от „Б. Ал“ ООД, но не и за използването на същия енергиен продукт и за отопление.
Законосъобразни са изводите на съда, направени въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и съдебно-техническата експертиза, която кореспондира с тях, че използваният от дружеството природен газ е само за производствения процес, но не се използва и като гориво за отопление. Затова и като е прието, че е незаконосъобразен отказа на митническия орган за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, съдът е постановил правилно решение. В съответствие с данните по делото съдът е установил, че на 27.12.2018 г. „Б. Ал“ ООД е поискал промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0205/27.07.2018 г., тъй като това удостоверение е било издадено за използване на природен газ с код по КН 27112100 за преработка на промишлен домат, а исканата промяна е за разширяване на преработваната суровина и за още две такива – за ябълки и за сладък пипер (червена чушка) чрез използване на природен газ по посочения код за добиване на водна пара с цел производство на доматено, ябълково и пиперково пюре.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС предвижда, че се освобождават от облагане с акциз енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Разпоредбата на чл. 4, т. 7 ЗАДС като дефинитивна норма посочва, че „енергиен продукт за отопление“ е този, който участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено чрез преносна среда. Пак според тази разпоредба енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: б. „а“) за цели по т. 10 и 33 и б. „б“) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.
В конкретния казус целта на използване не енергийния продукт – природен газ е във връзка с технологичните процеси за производство на доматено, пиперково и ябълково пюре и този извод съдът е направил с помощта на съдебно-техническата експертиза. Това заключение не е оспорено от касационния жалбоподател (ответник в първоинстанционното производство) на основание чл. 200, ал. 3 във връзка с чл. 201 ГПК, приложим по силата на чл. 144 АПК. След като тази експертиза се основава на проверения от вещото лице технологичен процес на предприятието на „Б. Ал“ ООД, изследвайки технологичната схема на този процес, разпределение на помещенията на предприятието и технологичните машини и съоръжения и газопреносната система, то правилно съдът е приел, че тя е обективна и компетентно дадена. Вещото лице е категорично в преценката си, че енергийният продукт, използван от предприятието е предназначен само за дейности, свързани с производството на плодови и зеленчукови пюрета и не може да бъде използван непосредствено или косвено за отопление, тъй като липсват инсталации и технически средства за използването му за тази цел. В тази връзка експертизата е посочила, че производствената технология не предполага отделянето на топлина, а има консумация на топлина чрез топлообмен с водна пара, както и че производственият цикъл на предприятието е от месец юли до месец октомври. Този топлообмен с водна пара не е равнозначен на отопление по смисъла, вложен в чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС и в този смисъл е и решение по адм. дело № 1928/2019 г. на ВАС, Първо отделение.
В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания, освен за неправилно прилагане на материалния закон, който при извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, която съдът е длъжен и служебно да провери и след която не се установи допуснато от решаващия съд нарушение, което да води до отмяна на обжалвания съдебен акт. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАДС е налице изчерпателно изброяване на енергийните продукти, които се освобождават от облагане са акциз, а в т. 4 от същата изрично е посочено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Правилно съдът се е позовал и на чл. 2, § 1, б) от Директива 2003/96/ЕО, според която към енергийните продукти се отнасят и тези код по КН 27112100, какъвто е природният газ, използван от „Б. Ал“ ООД. Като е приел, че незаконосъобразно митническият орган е отказал издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител с оглед исканата от дружеството промяна на обстоятелствата по вече издадено удостоверение, съдът е постановил правилно решение, вкл. и в частта, в която е върната административната преписка на административния орган с указания за правилното тълкуване на материалния закон.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с приложимия материален данъчен закон – ЗАДС и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Д.М, на „Б. Ал“ ООД следва да се присъдят направените разноски в размер 1 000 лв. за касационната инстанция предвид представения списък по чл. 80 ГПК и авизо за издадено преводно нареждане от „Банка ДСК“ АД за внасяне на същата сума.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4931/12.07.2019 г., постановено по адм. дело № 2821/2019 г. по описа на Административен съд, София-град.
ОСЪЖДА А. М да заплати на „Б. Ал“ ООД – гр. С. направените разноски в размер 1 000 лв. за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.