Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Й. Н. [ място], [населено място] чрез адвокат Е.Г, против решение № 1/18.04.2018 г. на Софийски окръжен съд, административно отделение – І състав по адм. дело № 772/2017 год., с което съдът е отменил Заповед № ТС-143/02.06.2006 год. за признаване правото на придобиване на собственост на М.К и Заповед № ТС - 151/20.06.2006 год. за утвърждаване на оценка за имот. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като постановено при липса на мотиви, без да се отчетат представените по делото доказателства и изказаните правни доводи, нарушен е и материалния закон. Изложени са подробни съображения и се моли за неговата отмяна. Претендира се присъждане на всички направени разноски по делото, включително и адвокатския хонорар.
От ответната страна Л.П, чрез адвокат Н.С е постъпил писмен отговор, в който се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебно заседание пред ВАС чрез пълномощника си оспорва жалбата и отново моли да бъде отхвърлена.
Ответникът – Кмета на община Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, подадена в законния срок и е неоснователна. Постановеното решение е правилно и законосъобразно и не са налице касационни основания.
Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от получаване на съобщението, от надлежна страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С решение № 1 от 18.04.2018 г. по адм. дело № 772/2017 г. Софийски окръжен съд ОТМЕНЯ заповед № ТС 143/02.06.2006 г. и заповед № ТС 151/20.06.2006 г. на Кмета на О. Б като незаконосъобразни и ОСЪЖДА О. Б да заплати на Л.П от [населено място]съдебни разноски в размер на 820 лева.
Първоинстанционният съд е констатирал от административната преписка, че от представеното по делото удостоверение № 152/26.10.1989 г. се установява, че на заинтересованата страна на основание ПМС № 58/1987 г. е предоставена за ползване слабопродуктивна земя от 600 кв. м. в землището на с. Г., местност "До стопански двор". Това ПМС е сред изрично изброените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актове, поради което дава право по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползвателя на трансформация на правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята. Съдът е приел за доказан факта на придобиването от М.К на правото на ползване върху земеделската земя. Законосъобразността на обжалваната заповед следва да бъде преценявана съобразно условията за преобразуване на правото на ползване по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Разпоредбата обвързва придобиването на правото с построяването на сграда върху земята до 1 март 1991 г. Съдът е изяснил, че спорен по делото е въпросът кога сградата е изградена, който въпрос обуславя и заключението относно възникването на правото по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За установяване на този факт са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, от анализа на които категоричен извод за това сградата да е построена до 01.03.1991 г. не може да бъде обоснован. В този смисъл и констатациите по актовата книга на община Б. не могат да бъдат отнесени и към релевантния за спора момент.
По делото е била допусната основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза като вещото лице е установило, че имотът, предмет на оспорената заповед от 02.02.2006 г., с част от 478 кв. м. съвпада с част от нива, възстановена с решение № 3302/15.06.2005 год. на ОСЗГ - гр. Б., като наличната жилищна сграда с разположена в територията на земеделски имот № 001153. Така постановеното решение е правилно.
Видно от данните по делото е, че основния спор между страните е кога е изградена процесната сграда в имота, което обосновава и заключението относно възникване на правото по § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Съгласно § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ, гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката.
Обоснован е изводът на съда, че хипотезите на преобразуване на правото на ползване в право на собственост са уредени в § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 и § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Она предпоставка за трансформиране на правото, относима към всяко от посочените основания, е правото на ползване върху земеделската земя да е придобито по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет (§ 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ). Наличието на това условие обуславя и преценката на останалите, установени от закона предпоставки, за възникване на правото на собственост върху земеделската земя, респ. за изпълнението на процедурата по оценката и заплащането на стойността на земята като елемент от фактическия състав на придобиването на собствеността. От представеното по делото удостоверение № 152/26.10.1989 г. се установява, че на заинтересованата страна на основание ПМС № 58/1987 г. е предоставена за ползване слабопродуктивна земя от 600 кв. м. в землището на с. Г., местност "До стопански двор". Това ПМС е сред изрично изброените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актове, поради което дава право по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползвателя на трансформация на правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята.
Видно от данните по делото е представена страница от актовата книга на община Б., в която под № 1 от 1991г. има отразен констативен акт № 1 и наказателно постановление №1 от 10.04.1991г. С наказателното постановление е било санкционирано нарушение, направено от М.К, а именно изграждане на вила вместо стопанска сграда и в тази страница е написано, че се изменя проекта за стопанска сграда и се строи вила в парцел даден по 58 постановление на Министерски съвет. Записаното в актовата книга е в сегашно време към 10.04.1991г. Следователно на 10.04.1991г. сградата не е била построена, а е била в процес на изграждане. За да се придобие собственост въз основа на §4а, ал. 1 ЗСПЗЗ, сградата трябва да е построена към 01.03.1991г., което в случая не е сторено.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че Заповед № ТС 143/02.06.2006 г. и Заповед № ТС 151/20.06.2006 г. на Кмета на О. Б са незаконосъобразни. Първоинстанционният съд правилно е изследвал и преценил законосъобразността на първата от тях с оглед законовите условия за преобразуване на правото на ползване по §4а ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост. Доколкото разпоредбата обвързва придобиването на правото на собственост с построяването на сграда в земята до 01.03.1991 г., съдът е изследвал този въпрос и въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е стигнал до правилен извод за липса на категорични доказателства за построяването на сградата до тази дата.
При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост и отменяйки Заповед № ТС 143/02.06.2006 г. и Заповед №ТС 151/20.06.2006 г. на Кмета на О. Б, с които е признато правото на М.К на придобиване на собствеността на имот при условията на §4а ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и §62 ал. 3 от ППЗСПЗЗ и е утвърдена оценка на имота, е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на процеса и с оглед направеното искане от пълномощника на ответницата Л.П, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да бъде осъдена касаторката да й заплати направените разноски по делото в размер на 600, 00 лв. представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1/18.04.2018 г. на Софийски окръжен съд, административно отделение – І състав по адм. дело № 772/2017 година.
ОСЪЖДА Й.Н, [населено място], [адрес] да заплати на Л.П, [населено място], [адрес] разноски по делото в размер на 600, 00 /шестстотин/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.