Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Р. И. Г“ ООД гр. К. против Решение № 162/13.06.2019 г., постановено по адм. дело 132/2019 на Административен съд /АС/ гр. К., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р - 16000918002858-091-001/30.11.2018 г., в частта му, с която е отказан данъчен кредит в размер на 16 257.40 лв., допълнително е начислен ДДС в размер на 400 лв. и са начислени лихви общо в размер на 4 960.51 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че незаконосъобразно съдът е отказал да признае право на данъчен кредит на дружеството по процесните фактури.

Ответникът – Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба/КЖ/ чрез юрк.. С и моли да бъде оставено в сила решението на АС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и предявените с жалбата касационни основания, взе предвид следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество КЖ е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Кърджали е бил ревизионен акт № Р - 16000918002858-091-001/30.11.2018 г., в частта му, която е потвърдена с Решение №...