Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на В.Д от [населено място], чрез адв.. Х срещу решение №7940 от 31.12.2018 г. по адм. дело №11059/2017 г. на Административен съд - София град. С доводи за недопустимост, а в условията на евентуалност за неправилност на решението се претендира обезсилване или отмяна на решението и произнасяне по същество със законните последици.

О. К по чл. 210 ЗУТ на Столична община – район „Витоша“, назначена със заповед № РВТ17-РД91-20/21.03.2017 г. на кмета на район „Витоша“ не ангажира становище по жалбата.

Ответникът Я.К, чрез адв.. А, в писмена защита оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо и, алтернативно, за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна по следните съображения:

С обжалваното решение е отменен по жалбата на Я.К, като собственик на УПИ ІІІ–187, кв. 11, м. „Малинова долина 2ч“, решения по протокол №21/18.07.2017 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед № РВТ17-РД91-20/21.03.2017 г. на кмета на район „Витоша“ за учредяване на право на прокарване на съоръжения на техническата инфраструктура през чужди поземлени имоти – отводнителен канал за дренажни води Ф 250 от ПИ с идентификатор 68134.2047.2270, за който е отреден УПИ VІІІ–189 до ПИ с идентификатор 68134.2047.2002, приема становището на главния архитект на район „Витоша“, определя засегнатите имоти, предлага на кмета на район „Витоша“ да издаде на основание чл. 193, ал. 3 във връзка с чл. 73, ал. 2 ЗУТ заповед, с която да учреди правото на прокарване на елементи на техническата инфраструктура през чужд имот и определя обезщетение на засегнатите собственици.

Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение – участие на ненадлежен ответник в производството.

Конституирането на ответника по реда на чл. 154, ал. 1 АПК е извършено в нарушение на чл. 215, ал. 2 ЗУТ, съгласно която изрична разпоредба в съдебното производство по обжалване на решенията на комисията по чл. 210, ал. 3 ЗУТ по делото се призовават общината /ответник/ и заинтересуваните страни.

Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което като ответник в производството се конституира Столична община, район „Витоша“.

При новото разглеждане на делото съдът при конституирането на заинтересованите страни следва да съобрази, че два от засегнатите имоти ПИ с идентификатор 68134.2047.2131 – отреден за улица „201“ и ПИ с идентификатор 68134.2047.2002 /дере/, отреден за „озеленяване са публична общинска собственост. Също така следва да се вземе предвид, че индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване, е определянето на обезщетения или оценка от комисията.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №7940 от 31.12.2018 г. по адм. дело №11059/2017 г. на Административен съд София-град и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадените в мотивите указания. Решението е окончателно.