Образувано е по касационна жалба на Е.Д от [населено място], чрез адв.. Б и адв.. А срещу решение № 65/12.03.2019 г. по адм. дело №594/2018 г. по описа на Административен съд – С. З, в частта, с която е отхвърлено оспорването на решение № 1807/27.09.2018 г. по Протокол № 36 на Общински съвет отм. а Загора. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението в тази му част, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се в тази част отмяна на решението и произнасяне по същество, ведно със законните последици.
О. О съвет /ОбС/ - С. З, чрез юрк.. В, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението в обжалваната му част, като обосновано и правилно. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските в частта на заплатеното адвокатско възнаграждение на ответната страна.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на решението, в обжалваната му част, като предлага същото да бъде потвърдено, като мотивирано и съобразено с материалноправните и процесуални изисквания по чл. 48, ал. 12 от ЗУТ.
Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящата касаторка на решение №1807 по Протокол №36 от 27.09.2018 г. на Общински съвет – С. З, в частта, с която е наложена временна забрана за ограждане на поземлени имоти в територията на кв./парк „Бедечка“, относно собствените на оспорващата УПИ ІV–6125 в кв. 803, с идентификатор 68850.513.6765; УПИ V–6125 в кв. 803, с идентификатор 68850.513.6766; УПИ VІ–6125 в кв. 803, с идентификатор 68850.513.6767; УПИ VІІ–6125 в кв. 803 с идентификатор 68850.513.6768; УПИ VІІІ-6125 в кв. 803 с идентификатор 68850.513.6769; УПИ ІХ–6125 в кв. 803 с идентификатор 68850.513.6770; УПИ Х–6125 в кв. 803, с идентификатор 68850.513.6771; УПИ ХІ–6125 в кв. 803, с идентификатор 68850.513.6772; УПИ ХІІ–6125 в кв. 803, с идентификатор 68850.513.6773; УПИ ХІІІ–6125 в кв. 803 с идентификатор 68850.513.6774; УПИ ХІV–6125 в кв. 803 с идентификатор 68850.513.6775; УПИ ХV–6125 в кв. 803 с идентификатор 68850.513.6776; УПИ VІ–6125 в кв. 803 с идентификатор 68850.513.6777; УПИ ХVІІ–6125 в кв. 803 с идентификатор 68850.513.6778; УПИ ХVІІІ–6125 в кв. 803 с идентификатор 68850.513.6779; УПИ ХІХ–6125 в кв. 803 с идентификатор 68850.513.6780; УПИ ІІ–6125 в кв. 804 с идентификатор 68850.513.6783; УПИ ІІІ–6125 в кв. 804 с идентификатор 68850.513.6784; УПИ ІV–6125 в кв. 804, с идентификатор 68850.513.6785; УПИ V–6125 в кв. 804, с идентификатор 68850.513.6929; УПИ ІХ–6125 в кв. 804, с идентификатор 68850.513.6930; УПИ Х–6125 в кв. 804, идентификатор 68850.513.6786; УПИ VІ–6125 в кв. 804, с идентификатор 68850.513.6927; УПИ VІІ–6125 в кв. 804, с идентификатор 68850.513.6928; УПИ VІІІ-6125 в кв. 804 с идентификатор 68850.513.6931; УПИ ІІ-6109 за ОДО в кв. 825 с идентификатор 68850.513.6994; УПИ І-6109 в кв. 827 с идентификатор 68850.513.7006; УПИ ІІ-6109 в кв. 827 с идентификатор 68850.513.7007; УПИ ІІІ-6109 в кв. 827 с идентификатор 68850.513.7008; УПИ Х-6104 в кв. 821 с идентификатор 68850.513.6971; УПИ ХІ-6104 в кв. 821 с идентификатор 68850.513.6972; УПИ ХІІ-6104 в кв. 821 с идентификатор 68850.513.6973 всичките по плана на гр.С. З, кв. „Бедечка”. Прието е, че оспореното частично решение е взето от материално и териториално компетентния орган по чл. 48, ал. 12 от ЗУТ, при наличие на визираните две кумулативно изискуеми предпоставки и спазване формалните изисквания на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК като мотивите се съдържат във възприетите изцяло от Общински съвет отм. а Загора предложение на кмета на общината, вх. №10-61-508/ 11.09.2018 г. и допълнението към него с вх. №10-61-508-001/26.09.2018 г. Решението на ОбС съдържа обосновка за наличие изискванията на чл. 48, ал. 12 от ЗУТ, тъй като е взето по влязло в сила решение, с което е одобрен проект за изменение на действащия ОУП на гр. С. З и прилежащите крайградски територии в частта му за кв. „Бедечка”, като е преценена и необходимостта от въвеждането на временна забрана за ограждането на поземлени имоти в територията, попадаща в зелената система по ОУП. Заседението на ОбС отм. а Загора, на което е прието оспореното решение, е проведено при спазени изисквания за кворум и мнозинство /прието с мнозинство повече от 2/3/, в съответствие с изискванията на чл. 48, ал. 12 от ЗУТ. Прието е от материалноправна страна, с оглед заключението на СТЕ, че са налице изискванията на чл. 48, ал. 12 ЗУТ, касаещи попадане на собствените на оспорващия имоти в устройствена зона Оз по действащия ОУП, по одобреното изменение с решение №1115 по Протокол №25 от 28.09.2017 г. на ОбС – С. З, в частта му за кв./парк „Бедечка” при граници: юг - ул. „Х. М”, север - алеята към предприятие „Труд”, запад - ул. „И. В”, изток - ул. „Х. Т” по плана на гр. С. З, което е влязло в законна сила и обнародвано в ДВ бр. 58 от 13.07.2018 г. Изложено е, че обжалваното решение има законосъобразна цел – чрез ограничителната мярка да се осигури достъп до озеленената фактически територия на кв.Бедечка и да се запазят съществуващите дървесни видове.
Възражението за допуснато нарушение на права, предвидени в Конституцията на Р. Б е възприето като неоснователно, тъй като ограниченията при упражняването на правото на собственост върху имотите са допустими, след като се налагат при упражняване на нормативно регламентирано правомощие за налагане на ограничителната мярка, засягаща собствеността. В тази връзка е прието, че има превес на обществения интерес във връзка с реализиране на предвидени по ОУП устройствени мероприятия за обекти на зелената система, които са заложени изрично в специална норма на ЗУТ /чл. 48, ал. 12/ като легитимна причина да бъде засегната правната сфера на отделните лица.
Възражението за характера на оспореното решение и допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 66 и сл. от АПК е отхвърлено, като оспореното решение е квалифицирано като индивидуален административен акт, постановен в съответствие с принципите на съразмерност и равенство по чл. 6 и чл. 8 от АПК.
Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.
Изводите за характера на оспореното частично решение №1807 от 27.09.2018 г. по Протокол №36 на Общински съвет – С. З са правилни, а въведените в касационната жалба доводи, че се касае за общ административен акт са неоснователни.
Съгласно легална дефиниция на понятието „общ административен акт” залегнала в чл. 65 АПК „общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове”. Като вид административни актове, общите административни актове носят характерните белези на административните актове, т. е. съставляват „властническо волеизявление на орган на държавно управление или на друг овластен за това орган или организация, издадено въз основа, в изпълнение и в рамките на закона, което едностранно предизвиква правни последици в сферата на изпълнителната дейност и при необходимост може да бъде приведено в изпълнение с помощта на държавната принуда”.
Спецификата на общия административен акт, която го отличава от една страна от индивидуалния административен акт и от друга – от нормативния акт, се корени в еднократното правно действие и неопределения брой лица /адресати/, засегнати от разпоредените правни и фактически последици. Еднократното правно действие на общия административен акт е отликата от нормативния акт, а неопределеността на адресатите е относима към разграничението от индивидуалния административен акт. От съществено значение за определяне характера на административният акт като индивидуален е това дали кръга на адресатите е „определен“ или „определяем“.
В конкретния случай, адресатите на решение №1807/27.09.2018г. по Протокол №36 на ОбС – С. З са точно определен кръг от субекти, независимо, че не са посочени поименно. Това са собствениците /съсобствениците/ на имоти, попадащи в изрично визираната в решението територия, т. е. акта засяга правата и разпорежда правни последици по отношение на „определен“ кръг субекти, който е категорично очертан по имотите, попадащи в засегнатата територия. Именно това квалифицира акта като индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, със спецификите, уредени в специалния закон /ЗУТ/, който допуска и урежда издаването на индивидуални административни актове с определен кръг адресати, според обхвата на територията, за която се отнасят /напр. актове за одобряване на ПУП и изменение на ПУП/.
Процесното решение е прието от ОбС отм. а Загора по реда на специалната разпоредба на чл. 48, ал. 12 ЗУТ, която оправомощава административният орган да налага временна забрана за ограждане на имоти в територии, предвидени по ОУП или ПУП за изброените обществени мероприятия, между които и „за обекти на зелената система“. Следователно разпоредбата визира като критерий при определяне на адресатите на решението по ал. 12, чл. 48 ЗУТ вида и обхвата на територията, от което следва, че адресатите не са „определяем“, а са „определен“ кръг - собственици /съсобственици/ на конкретно визираните в обхвата на засегнатата територия имоти.
Предвид изложеното, изводът на административния съд, че се касае за индивидуален, а не за общ административен акт е законосъобразен.
Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила като тези изводи са в съответствие с критериите на ТР №16/1975 г. на ОСГК на ВС. Мотивите, че е спазена установената процедура и са осъществени предвидените условия в разпоредбата на чл. 48, ал. 12 ЗУТ се споделят от настоящия състав.
Обосновани са изводите за неотносимост на изискването за наличие на ПУП в хипотезата на чл. 48, ал. 12 ЗУТ, тъй като нормата визира алтернативно „ОУП или ПУП“, а попадането на процесните имоти в устройствена зона „Оз“ по действащия ОУП /изменение с решение №1115 по Протокол №25 от 28.09.2017 г. на Об.С – С. З/ е безспорно установено по делото от приетата СТЕ. В тази връзка следва да се има предвид, че действието по прилагане на заварения, към момента на влизане в сила на изменението на ОУП, ПУП е спряно по смисъла на чл. 103а, ал. 3 ЗУТ. Именно поради това и постановената с оспореното решение забрана по чл. 48, ал. 12 ЗУТ има охранителен характер и не може да доведе до твърдяните в касационната жалба нарушения по чл. 6 и чл. 8 АПК.
Неоснователно е възражението за неправилност на първоинстанционното решение в частта на присъдените на настоящия касатор разноски. Административният съд правилно е съобразил разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК като възнаграждението е присъдено съобразно уважената част и за един адвокат. Следва също така да се подчертае, че в протокола от с. з. /л. 219/ е видно, че процесуалния представител на ОбС отм. а Загора своевременно е направил възражение по чл. 78, т. 5 ГПК във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което не е било обсъдено от първоинстанционния съд, но поради липса на касационна жалба от ответната страна липсва правна възможност за съобразяването му в настоящето производство.
Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно и постановено при липса на касационни основания за отмяна по 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 65/12.03.2019 г. по адм. дело №594/2018 г. по описа на Административен съд – С. З, в частта, с която е отхвърлено оспорването на Е.Д на решение № 1807/27.09.2018 г. по Протокол № 36 на Общински съвет отм. а Загора, в частта за относно собствените на оспорващата УПИ ІV–6125, УПИ V–6125, УПИ VІ–6125, УПИ VІІ–6125, УПИ VІІІ-6125, УПИ ІХ–6125, УПИ Х–6125, УПИ ХІ–6125, УПИ ХІІ–6125, УПИ ХІІІ–6125, УПИ ХІV–6125, УПИ ХV–6125, УПИ VІ–6125, УПИ ХVІІ–6125, УПИ ХVІІІ–6125, УПИ ХІХ–6125 всичките в кв. 803; УПИ ІІ–6125, УПИ ІІІ–6125, УПИ ІV–6125, УПИ V–6125, УПИ ІХ–6125, УПИ Х–6125, УПИ VІ–6125, УПИ VІІ–6125, УПИ VІІІ-6125 всичките в кв. 804; УПИ ІІ-6109 за ОДО в кв. 825; УПИ І-6109, УПИ ІІ-6109 и УПИ ІІІ-6109 в кв. 827; УПИ Х-6104, УПИ ХІ-6104 и УПИ ХІІ-6104 в кв. 821 всичките по плана на гр.С. З, кв. „Бедечка”, съставляващи поземлени имоти с идентификатори 68850.513.6765; 68850.513.6766; 68850.513.6767; 68850.513.6768; 68850.513.6769; 68850.513.6770; 68850.513.6771; 68850.513.6772; 68850.513.6773; 68850.513.6774; 68850.513.6775; 68850.513.6776; 68850.513.6777; 68850.513.6778; 68850.513.6779; 68850.513.6780; 68850.513.6783; 68850.513.6784; 68850.513.6785; 68850.513.6929; 68850.513.6930; 68850.513.6786; 68850.513.6927; 68850.513.6928; 68850.513.6931; 68850.513.6994; 68850.513.7006; 68850.513.7007; 68850.513.7008; 68850.513.6971; 68850.513.6972 и 68850.513.6973 по КККР на гр. С. З. РЕШЕНИЕТО е окончателно.