6Р Е Ш Е Н И Е

№ 555

гр.София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

при секретаря Н. П. като разгледа докладваното от съдия Коледжикова гр. д. № 3485 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена от името на И. И. С., Я. И. С., Гиздава Г. С. и Ю. Л. П. чрез адвокат В. С. касационна жалба с вх.№ 6607 от 23.05.2023 г. срещу решение № 141/ 16.03.2023 г. по в. гр. д. № 884/2022 г. по описа на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е отменено решение № 900263 от 18.08.2022 г. по гр. д. № 1212/2020 г. на Районен съд Сандански за отхвърляне на иска за делба на самостоятелен обект с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място] и е постановено допускане до делба на този имот.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Касаторите считат, че въззивният съд е дал неправилен отговор на спорния по делото въпрос дали ПИ с идентификатор [№] е съсобствен или помещенията в тази половина са прилежащи части - мазета, обслужващи жилищните етажи в сградата и са индивидуална собственост на етажните собственици. Считат, че при прехвърлянето през 1975 г. на конкретни обекти от триетажната жилищна сграда на тримата си сина първоначалните й собственици са се разпоредили и с конкретни помещения от северната половина на партерния етаж, предназначени за мазета. От този момент всеки от обектите се владеел без оспорване от собствениците на съответните жилища в етажната собственост. Процесните помещения не били самостоятелни обекти, а принадлежали към съответните жилищни етажи, поради това имотът неправилно бил допуснат до делба.

Ответниците по касация оспорват жалбата.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

Въззивният съд е разрешил спор за делба на два обекта в партерния етаж на жилищна сграда, построена от Р. С. и В. С. в режим на СИО. Приел е, че през 1975 г. Р. С. и В. С. са продали на В. С. и Р. С. целия втори жилищен етаж от къщата, ведно с 1/3 идеална част от северната половина на партерния етаж за мазе, която третина се състои от западното помещение; на И. С. и Л. С. са продали целия трети етаж от къщата, ведно с 2/3 идеални части от северната половина на партерния етаж за мазе, която представлява източното помещение. Намерил, че след посочените сделки партерният етаж на сградата, който се състои от северна и южна част, е останал съсобствен между наследниците на Р. С. и В. С..

За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. И. срещу И. С. (починал и заместен в процеса от И. И. С. и Я. И. С.), Гиздава С., Ю. П. и В. Й. иск за делба на самостоятелен обект с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място] и да допусне делбата на обекта, Окръжен съд Благоевград приел, че спорната северна част от партерния етаж на сградата по архитектурен проект е била предназначена за търговски обект - магазин и склад; липсвали доказателства при сделките от 1975 г. приобретателите да са се съгласили с волята на продавачите и да са приели ползването на северната част от приземния етаж като мазе, следователно не била извършена промяна на предназначението на тази част. Съдът констатирал, че спорният имот представлява самостоятелен обект на право на собственост и може да бъде предмет на правни сделки и делба.

С определение от № 2203 от 08.05.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса кой е меродавният момент, към който се преценява статутът на помещения в сграда етажна собственост, възникнала чрез продажба от едноличния собственик: предназначението, което собственикът е придал на обособеното помещение при време на възникване на етажната собственост или предназначението на обособеното помещение по архитектурен проект преди възникване на етажната собственост.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС общите части на сградата в режим на етажна собственост на общи по своето естество и общи според своето предназначение. В решение № 123 от 13.01.2009 г. по гр. д. № 4812/2007 г. на ВКС, ІV г. о. е прието, че предназначението на един обект за обща част се извършва при учредяване на етажната собственост, която възниква, когато отделните обекти в сградата станат притежание на различни лица. Възможно е предназначението на обект, който не е обща част по естеството си, дори и да е проектиран и фактически изпълнен за обслужване на цялата сграда, да бъде променено по волята на собственика.

В решение № 211 от 13.09.2011 г. по гр. д. № 1940/2009 г. на ВКС, І г. о. е прието, че от значение за определяне статута на спорното помещение като самостоятелен обект на правото на собственост или като обща част по смисъла на чл. 38 ЗС е предназначението, което то е имало към момента на възникване на етажната собственост.

В решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015 г. на ВКС, ІІ г. о. е прието, че меродавният момент, към който се преценява статутът на елемент от сграда в режим на етажна собственост е моментът на възникване на етажната собственост. Същото разрешение е прието и в решение № 154 от 26.10.2015 г. по гр. д. № 1425/2015 г. на І г. о. Релевантният факт е предназначението, което собственикът на сградата е придал на помещението към момента на възникването на етажната собственост.

Настоящият състав споделя напълно посочената практика. Статутът на помещенията в сграда етажна собственост, възникнала чрез продажба от едноличния собственик, се определя от предназначението, което собственикът е придал на обособените помещения при възникване на етажната собственост, а не от предназначението им по архитектурния проект.

По касационната жалба:

Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да се отмени.

Относимите факти са следните: Сградата е построена през 1959 г. от Р. С. и съпругата му В. С. и се състои от партерен и два жилищни етажа. По архитектурния проект в сградата не са предвидени мазета; партерният етаж е предвиден за магазини и складове като северната му част е със самостоятелен вход от улицата. В северната половина на партера са обособени западна стая от 12,66 кв. м. – склад по проекта и източни гараж и склад от 37,42 кв. м. – магазин по проекта. Допуснатият с въззивното решение до делба самостоятелен обект с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място] представлява северната част на партерния етаж.

През 1975 г. Р. С. и В. С. извършват следните разпореждания с обекти в сградата: На В. С. и Р. С. продават целия втори етаж на сградата с една трета от северната половина на партерния етаж за мазе, която конкретно се състои от западното помещение; на И. С. и Л. С. продават целия трети етаж с две трети от северната половина на партерния етаж за мазе, която конкретно съставлява източното помещение на тази част.

От момента, в който едноличните собственици на сградата са се разпоредили с отделни обекти в нея в полза на различни лица (двата етажа като самостоятелни обекти), е възникнала етажната собственост. Безспорно партерният етаж и помещенията в него не са обща част на сградата по естеството си. Дали да бъдат общи части или да принадлежат на отделни собственици (като самостоятелни обекти или като принадлежност към главна вещ) зависи от предназначението, което им е отредено.

Съгласно отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, статутът на партерния етаж и помещенията в него се определя от волята на първоначалните собственици при учредяване на етажната собственост. С договорите от 1975 г. за продажба на двата жилищни етажа частите от процесната северна половина на партерния етаж са предназначени за мазета: западното помещение е предназначено за мазе на втория етаж; източното помещение е предназначено за мазе на третия етаж. Следователно от момента на възникване на етажната собственост отделните помещения от северната половина на партерния етаж са предназначени за принадлежност (мазета) към отделните самостоятелни обекти – жилищните етажи, което изключва същите да са самостоятелни обекти на правото. По своята същност складовите помещения представляват принадлежност към жилището - чл. 37 ЗС и поради това по силата на - чл. 98 ЗС следват собствеността на главната вещ и не могат да бъдат самостоятелен обект на делба. Като е допуснал делба на процесните помещения от северната половина на партерния етаж, заснети като самостоятелен обект с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Въззивното решение в допуснатата до касация част, с което е отменено решение № 900263 от 18.08.2022 г. по гр. д. № 1212/2020 г. на Районен съд Сандански за отхвърляне на иска за делба на самостоятелен обект с идентификатор [№]3 по КК и КР на [населено място] и е постановено допускане до делба на този имот, следва да бъде отменено на основание чл.281, ал.1, т.3 ГПК и тъй като не се налага извършване на нови процесуални действия, делото следва да се реши по същество от касационната инстанция като искът за делба на този обект бъде отхвърлен.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 141/ 16.03.2023 г. по в. гр. д. № 884/2022 г. по описа на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е отменено решение № 900263 от 18.08.2022 г. по гр. д. № 1212/2020 г. на Районен съд Сандански за отхвърляне на иска за делба на самостоятелен обект с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място] и е постановено допускане до делба на този имот, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. Й. срещу И. С. (починал и заместен в процеса от И. И. С. и Я. И. С.), Гиздава С. и Ю. П. иск за делба на самостоятелен обект с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място] с площ 61 кв. м., находящ се на етаж 0 в сграда с идентификатор [№], при съседен самостоятелен обект на същия етаж - обект с идентификатор [№], съставляваща северната част на партерния етаж на сграда с идентификатор [№].

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.