В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният

касационен

съд

на

Република

България

,

Първо наказателно отделение

в съдебно заседание на

единадесети юни

две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

Б. И.

със секретар

Аврора Караджова

при участието на прокурора

АНТОНИ ЛАКОВ

изслуша докладваното от

председателя

(съдията)

ПЛАМЕН ТОМОВ

наказателно

дело под №

866/2012 година

Защитник на подсъдимия В. В. е подал касационна жалба срещу въззивната (нова) осъдителна присъда на Хасковския окръжен съд, издадена след отмяната на оправдателната присъда, която пък издал Хасковският районен съд.

Обжалваната пред ВКС присъда - № 49 от 13 март 2012 год. по внохд № 24/2012 год., е за престъплението по транспорта по чл. 343б, ал. 1 НК: за извършеното на 29 януари 2010 год. управление на лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 2, 9 на хиляда, за което В. е наказан 9 месеца лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) за 3 години и лишаване от право на управление на мпс за 2 години и 6 месеца; освен това в разстояние на 1 година от 3-годишния изпитателен срок на условното осъждане трябва да изтърпи и пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес.

Отменената оправдателна присъда - № 102 от 20 декември 2011 год. по нохд № 1200/2011 год. е по същото обвинение.

В подадената касационна жалба се съдържа не съвсем точно позоваване на основанията по чл. 348 НПК (освен на тях и на необоснованост, например), но от приведеното в нейна подкрепа може да се заключи, че жалбоподателят оспорва доказаността на обвинението и –евентуално – справедливостта на наложеното наказание.

Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а според участващия в него прокурор е неоснователна.

Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваната присъда.

Липсват основанията за нейното отменяне или изменяне.

Липсват при това не само основанията, които НПК не предвижда (като примерно посоченото по-горе).

Същественото нарушаване на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, за каквото поначало би могло да се говори при оспорената доказаност на обвинението, също липсва. Неоснователно се твърди преди всичко, че обвинението във връзка с авторството на деянието е подкрепено само от един свидетел (той не е посочен, но вероятно е визиран В.Я.) – казаното от него е наистина с най-голяма тежест, но се засилва още повече от косвената му подкрепа в показанията и на Г.Г. и В.Г., както, впрочем, и в проведеното разпознаване в досъдебното производство. Използването на резултатите от досъдебното производство, казано по-общо, е останало, от друга страна, съвсем не за сметка на непосредствеността (чл. 18 НПК), каквото е следващото неприемливо твърдение на жалбоподателя – ХОС не само е направил много повече от това да „се опита изцяло да събере доказателства” (кас. жалба, с. 2), но си е послужил успешно с всички възможности, предоставени му от закона в тази насока (макар и не винаги съвсем стриктно от гледна точка процесуалната уредба – вж. напр. чл. 281, ал. 3 НПК и показанията на Ст.Я. – неоспорено обаче пред ВКС).

Явната несправедливост на наложеното наказание, накрая, също е видяна като засегната от несъществуващ недостатък – „тежкото наказание” било обосновано с процесуалното поведение на подсъдимия. Съдът наистина се е позовал на поведението на В., но само на инкриминираното, което именно е окачествено и като „проява на дръзка и непростима самонадеяност и пренебрежително отношение към закона” (мотиви, л. 51 от възз. дело).

Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-І наказателно отделение

Р ЕШ И:

ОСТАВЯ В СИЛА

въззивна нова присъда № 49 от 13 март 2012 год. по внохд № 24/2012 год. на Хасковския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ