гр. София, 16 май 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести април през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря……..….Аврора Караджова………и в присъствието на прокурора……….……Николай ЛЮБЕНОВ…..…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 552 по описа за 2012 г.
Производството е образувано по касационна жалба на адв. П. М. – защитник на подсъдимия С. С., срещу присъда по внохд № 561/11г. на Софийски апелативен съд, НО – 7 с-в, с която е отменена оправдателната присъда на Софийски окръжен съд по нохд № 10/11г. и подсъдимият С. С. е признат за виновен по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б.”б”, изр. 1, във вр с ал. 1 б.”в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК; наложено му е наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години и подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.
В жалбата се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като се настоява за отмяна на въззивния съдебен акт и потвърждаване на първоинстанционната присъда. В допълнително изложение към жалбата се навеждат доводи, че въззивният съд е основал съдебния си акт изцяло върху заключението на назначените по делото експертизи, а е игнорирал свидетелските показания на Н., Д. и А.. Според защитата единствената вина за настъпването на произшествието е на св. Н., а подсъдимият не е нарушил правилата за движение. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. М. със същите аргументи.
Повереникът на частните...