Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от директора на ТП „Държавно горско стопанство - Хисар“ срещу решение № 156 от 21.01.2019 г., постановено по адм. дело № 1874/2018 г. от Административен съд – Пловдив. С него е отменена заповед № 332/29.05.2018 г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство - Хисар“ (ТП „ДГС–Хисар) за откриване на електронен търг за продажба на стояща дървесина на корен от обект №1822 С, с подотдел 179„ж“, добита от горски територии – държавна собственост, попадащи в териториалния обхват на ТП „ДГС–Хисар.

С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена.

Ответникът – „Кози грамади 2012“ ООД, гр. П., в представен по делото писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. М.Г, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното съдебно решение в сила. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна. Според него решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 168, във връзка чл. 146 и чл. 142, ал. 1 от АПК. Предлага същото да бъде отменено, а делото - върнато за разглеждане от друг състав на същия съд с указания.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съобараажения:

Производството пред Административен съд - Пловдив е било образувано по жалба на „Кози грамади 2012“ ООД, гр. П., против заповед № 332/29.05.2018 г. на директора на ТП „ДГС - Хисар“ за откриване на електронен търг за продажба на стояща дървесина на корен от обект №1822 С, с подотдел 179„ж“, добита от горски територии – държавна собственост, попадащи в териториалния обхват на ТП „ДГС–Хисар.

С обжалваното решение първоинстанционния съд е отменил оспорения пред него акт. За да постанови този резултат, е приел, че същият е издаден от материално и териториално компетентен административен орган по смисъла на чл. 2, т. 2 във вр. с чл. 67, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 66, ал. 2, т. 2 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (НУРВИДГТДОСПДНГП, Наредбата) при условията на упражняване на делегирана компетентност, съобразно предоставени със заповед № 23 от 19.01.2018 г. правомощия. Оспорената заповед отговаряла на формалните изисквания и била мотивирана. Съдът приел, оспорения административен акт за незаконосъобразен за това, че е издадена при съществени процесуални нарушения. За да се обоснове, съдът се е позовал, че подажбата на стояща дървесина на корен се осъществява по редът за провеждане на електронните търгове съгласно чл. 74 от Наредбата. Приел е, че заповед № 332/29.05.2018 г. на директора на ТП „ДГС-Хисар“, с която е открита процедурата и е одобрена тръжната документация за участие в електронен търг за продажба на стояща дървесина на корен, не съдържала всички изискуеми реквизити и по-конкретно, липсвал посочен срок за подаване на документите за участие, (чл. 55, ал. 3, т. 11, пр. второ от Наредбата). Не ставало ясно как е определена началната дата на търга, като била посочена само крайна такава както в заповедта, така и в Раздел 11 „Подаване на изискуемите документи" от тръжната документация. Липсата на задължителен реквизит на заповедта, регламентиран от чл. 55, ал. 3 от Наредбата, водела до нарушение на основните принципи, въведени с чл. 12 и чл. 13 на АПК. Така допуснатото процесуално нарушение на процедурата по провеждане на търга, първоинстанционния съд приел, за съществено и е основание за отмяната на оспорения административен акт само на това процесуално основание. Решението е неправилно.

В настоящия случай, приложима е разпоредбата на чл. 74 от Наредбата, към която изрично препраща чл. 49, ал. 1, т. 5 от същата наредба. По силата на която в приложимата й редакция (ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 02.12.2016 г.) продажбата на стояща дървесина на корен се осъществява по един от следните начини: 1. търг с явно наддаване; 2. търг с тайно наддаване; 3. конкурс; 4. по ценоразпис; 5. чрез електронен търг по реда на чл. 74. От своя страна в ал. 7 на чл. 74 детайлно е описан обхватът на информацията, която следва да бъде публикувана относно предстоящите електронни търгове. Именно това са изискуемите реквизити при обявяването на електронен търг. В случая, за да отмени оспорената заповед съдът е приел, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 55, ал. 3, т. 11 от Наредбата при издаването на заповед № 332/29.05.2018 г. за откриване на процедурата, без да отчете, че тази разпоредба не е приложима, тъй като се отнася до провеждане на търг с явно наддаване. Дължимият съдебен контрол е следвало да бъде осъществен при съобразяване на правилата по приложимия ред за провеждане на електронен търг по реда на чл. 74 от Наредбата. Касае се за специални норми, отнасящи се до различни процедури, които не съдържат препращане една към друга. При неправилно определяне на обхвата на проверката, която следва да бъде направена от административния съд води до неправилно разпределение на доказателствената тежест, събирането на съответните доказателства и наличие на нови фактически установявания, което с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК не дава възможност на касационната инстанция да извърши съответния касационен контрол. Както по отношение фактическите преценки на първата инстанция, така и по отношение на направените правни изводи. Тези недостатъци на съдебният акт налагат решението като неправилно да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В този смисъл е решение №9847 от 26.06.2019 г., постановено по адм. дело № 2726/2019 г. на Върховния административен съд.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 156 от 21.01.2019 г., постановено по адм. дело № 1874/2018 г. от Административен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.