Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).
Образувано е по жалба на Ц.Б срещу Заповед № К-582/17.08.2016 г. на министъра на външните работи.
В жалбата се посочва, че оспорваната заповед е издадена при съществено процесуално нарушение, в нарушение на материалния закон и в ясно несъответствие с целта на закона. Сочи, че причината за издаване на обжалваната заповед е породена от издаването на Заповед № Т-953/17.08.2016 г. на министъра на външните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение. Моли оспорваната заповед да се отмени.
Ответникът – Министърът на външните работи оспорва жалбата по съображения изложени в съдебно заседание и моли жалбата да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният административен съд, пето отделение, след като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените пороци на оспорения акт, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
С. З № Т-312/27.02.2007 г. Ц.Б е назначен за държавен служител, считано от 09.03.2007 г. в Министерство на външните работи (МВнР), Дирекция „Консулски отношения“, отдел „Двустранни консулски отношения и консулска защита“, сектор „Консулска защита, планиране и квалификация а консулската служба“, на длъжност държавен експерт. С последващи заповеди за преназначаване е преназначаван, като с последната Заповед № Т-1871/31.07.2013 г., Богданов е преназначен на длъжност Съветник в задгранично представителство.
С. З № К-1393/14.08.2013 г. на министъра на външните работи Ц.Б, на основание чл. 65, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) (ЗДиплСл) е командирован в Посолството на Р. Б в Р. Ч гора – град Подгорица за изпълнение на функциите Съветник/консул, за времето от 29.08.2013 г. до 28.08.2017 г.
С. З № Т-953/17.08.2016 г. на министъра на външните работи, на основание чл. 33, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗДиплСл във връзка с чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и Решение № 160/30.06.2016 г. на Държавна агенция „Национална сигурност“ е прекратено служебното правоотношение с Ц.Б.
С процесната Заповед № К-582/17.08.2016 г. на министъра на външните работи, на основание чл. 68, ал. 2, т. 3 ЗДиплСл, считано от 22.08.2016 г. е прекратена командировката на Ц.Б в Посолството на Р. Б в Р. Ч гора – град Подгорица изпълняващ функциите на пълномощен министър, консул.
Заповед № Т-953/17.08.2016 г. на министъра на външните работи е била оспорена пред съда от Ц.Б, като с влязло в сила на 23.10.2019 г. решение на ВАС, е отхвърлено оспорването на заповедта.
За доказване компетентността на издателя на акта по делото е представена Заповед № 95-00-327/12.08.2016 г. на министъра на външните работи.
Въз основа на така установените факти съдът от правна страна намира следното:
Процесната заповед е издадена от компетентен орган – министъра на външните работи, в съответствие с предвиденото в чл. 68, ал. 2 ЗДиплСл., при условията на заместване. На 17.08.2016 г. зам.-министър Х.А е изпълнявал функциите на министър по силата на изрична заповед за оправомощаване да замества министъра на външните работи.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна и на материалния закон.
Съгласно чл. 68, ал. 2, т. 3 ЗДиплСл дългосрочната командировка на служител се прекратява предсрочно от министъра на външните работи в следните случаи при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение със служителя. Фактическо основание за издаване на заповед като процесната е прекратяване на служебното правоотношение. В случая служебното правоотношение на служителя е прекратено, със заповед, чието обжалване не спира изпълнението й (чл. 214, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) във връзка с чл. 5 ЗДиплСл), поради което е настъпило основанието по чл. 68, ал. 2, т. 3 ЗДиплСл и правилно е прекратена дългосрочната командировка.
Оспорената заповед е съобразена и с целта на закона. Длъжността, която е изпълнявал Богданов като дългосрочно командирован служител е възможно да бъде изпълнявана само от лице, което е служител на МВънР.
С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТХВРЛЯ жалбата на Ц.Б срещу Заповед № К-582/17.08.2016 г. на министъра на външните работи.
ОСЪЖДА Ц.Б, ЕГН [ЕГН] да заплати на Министерство на външните работи сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд на Р. Б в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.