Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. П срещу Решение №1929 от 17.10.2018 г., поправено с Решение №543 от 18.03.2019 г. на Административен съд Варна по административно дело №1745/2018 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение №РД-02-36-525/25.05.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, с което на О. П, в качеството й на бенефициер по проект „Подобряване на енергийната ефективност на 8 броя жилищни сгради в гр. П.”, е определена финансова корекция в размер на 87 997, 25 лв.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Неправилен счита извода на съда, че общината е извършила нарушения на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП), които водят до нанасяне на вреди на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Излага подробно административно-наказателната регламентация по ЗОП и сочи, че възложител е кметът на общината, а не общината, поради което и тя не би могла да допусне нарушения.

Сочи, че „нарушаването на чл. 2, ал. 2 ЗОП представлява административно нарушение, за което по чл. 274, ал. 1 ЗОП се предвижда административно наказание глоба в размер на 2% от стойността на сключения договор с ДДС, но не повече от 10 000 лв.“ като установяването на това нарушение се извършва по реда на ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ). Поради това е „недопустимо нарушението да се установява като преюдициален въпрос или да се предполага в производство по издаване на някакъв друг индивидуален административен акт, в случая - за налагане на финансова корекция.“

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че с определението за „сходен инженеринг” е извършено нарушение на чл. 59, ал. 2 във...