Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „6ато“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Милин камък“ №32 срещу Решение №181 от 08.01.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №9022/2018 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърли жалбата на „6ато“ ЕООД срещу Заповед №СОА18-РД96-110 от 03.07.2018 г. на кмета на Столична община, с която на дружеството е отказано определянето на категория на туристически обект – хостел „София 6ато“, пл. „Народно събрание“ №10. І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател – „6ато“ ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Излага подробно фактите по процедурата по регистрация на процесния обект и сочи, че заявлението му е по образец, съгласно Приложение №4 към чл. 18, ал. 1 от Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията (Наредбата). Неправилно съдът е приел извършено за преустройство в обекта. Излага подробно фактите, свързани с устройствения статус на имота и сочи, че предназначението му не е променяно, поради което не е възникнала необходимост от одобряване на проекти от компетентните държавни органи. Неправилен счита извода на съда за несъответствие на заявлението с нормативните изисквания поради непредставянето на документ за въвеждане в експлоатация на обекта като място за настаняване.
Съдът неправилно е приложил чл. 129, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) (ЗТ), тъй като изискването на разпоредбата се отнася до документ, който удостоверява въвеждането в експлоатация на обекта, а не въвеждането му в експлоатация като място за настаняване. Неправилно приема и неприложимост на §16, ал. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ), като не отчита, че имотът е актуван като публична държавна собственост и е нелогично и абсурдно да се приеме, че държавата – в лицето на Министерството на образованието и науката, ползва обекта години наред без да е въведен в експлоатация. Сочи, че предназначението на обекта е за временно настаняване на студенти, което е видно и от наименованието му. Моли съда да отмени обжалваното решение.
2. Ответникът по касационната жалба – кметът на Столична община, счита същата за неоснователна.
Излага подробно фактите по делото и счита за правилен извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед поради непредставяне на доказателства за въвеждане на обекта в експлоатация. Сочи, че от доказателствата, представени от касатора, не се установява обектът да има предназначение за хостел, като извършеното преустройство в обекта не е съгласувано със собственика.
За правилен счита извода на съда за неприложимост на §16, ал. 1 ЗУТ, тъй като извършеното преустройство попада в хипотезата на §5, т. 38 ЗУТ и е направена през 2017 – 2018 г.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. К.М, Софийска адвокатска колегия.
3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:
1. Имот, находящ се на пл. „Народно събрание“ №10 и ул. „Аксаков“ №13, е публична държавна собственост – акт за публична държавна собственост №00131 от м. февруари 1997 г., предоставен за управление на Министерството на образованието и науката, чийто четвърти етаж се състои от: стълби, фоайе, стаи – 11 броя, зали – 2 броя, тоалетни, 2 броя, коридор, и пети етаж – от стълби, коридор, стая – 1 брой, коридор, стаи – 4 броя, зала, тераса, таван, откъм ул. „Аксаков“.
2. На 14.12.1999 г. имотът по акт за публична държавна собственост №00131 е представен за безвъзмездно ползване на Националния студентски дом.
3. На 20.12.2017 г. Националният студентски дом и „6ато“ ЕООД сключват договор за наем на част от държавен недвижим имот - обект „Недвижим имот с площ 220 кв. м. – самостоятелно обособен обект на петия етаж и прилежащите към него площи на четвъртия етаж в сградата на Национален студентски дом – гр. С., откъм ул. „Аксаков“.
4. На 28.12.2017 г. „6ато“ ЕООД уведомява Националния студентски дом за намерението си да извърши строително-монтажни работи в наетия обект.
5. На 29.12.2017 г. Националният студентски дом съгласува предложените от „6ато“ ЕООД строително-монтажни работи.
6. На 16.05.2018 г. „6ато“ ЕООД подава до кмета на Столична община заявление за категоризиране на място за настаняване – Студентски хостел „София 6ато“, находящ се на адрес гр. С., пл. „Народно събрание“ №10, за категория три звезди, брой стаи 15, легла – 20. Заявлението е във формата на образец по Приложение №4 към чл. 18, ал. 1 от Наредбата и към него да са приложени документи по смисъла на чл. 129, ал. 1 ЗТ.
7. На 23.05.2018 г. Общинската експертна комисия по категоризация на туристически обекти (ОЕККТО) разглежда заявлението и установява непълнота на доказателствата – непредставяне на документ, удостоверяващ пет години стаж в туризма, и документ за въвеждане на обекта в експлоатация за място за настаняване.
8. На 29.05.2018 г. председателят на Общинската експертна комисия по категоризация на туристически обекти (ОЕККТО) уведомява „6ато“ ЕООД, че следва да представи документ, удостоверяващ пет години стаж в туризма, и документ за въвеждане на обекта в експлоатация за място за настаняване.
9. На 08.06.2018 г. „6ато“ ЕООД представя документи във връзка с указанието за доказване на пет години стаж в туризма.
10. На 20.06.2018 г. ОЕККТО предлага на кмета на Столична община да откаже регистрацията на обект – хостел „София 6ато“, поради неотстраняване на непълнотите – непредставяне на доказателства за въвеждане на обекта в експлоатация за място за настаняване.
11. На 03.07.2018 г., със Заповед №СОА18-РД96-110, кметът на Столична община, на основание чл. 130, ал. 3 ЗТ отказва определянето на категория на туристически обект – хостел „София 6ато“, находящ на пл. „Народно събрание“ №10.
ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа изискуемите реквизити, при издаването й са спазени административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон.
Съдът приема за безспорно по делото непредставянето от заявителя на документ, удостоверяващ въвеждането в експлоатация на обекта, като счита за неоснователни и двете възражения на жалбоподателя – че удостоверението за въвеждане в експлоатация е за сградата въобще, както и че дори и да се изисква такова за обекта като място за настаняване, обектът попада в режим на търпимост по смисъла на §16, ал. 1 ЗУТ.
Съдът приема, че чл. 129, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗТ ясно препраща към ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА), който в чл. 178, ал. 1 не разрешава ползването на обект преди да е въведен в експлоатация. С оглед на доказателствата по делото съдът приема, че процесният обект не е с предназначение хотел, респективно – хостел, и предназначението му не е място за настаняване и извършване на туристическа дейност по смисъла на ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА), както и че в него е извършено преустройство и промяна на предназначението по смисъла §5, т. 41 ЗУТ. За неприложима съдът приема разпоредбата на §16, ал. 1 ЗУТ, тъй като преустройството е извършено 2017 – 2018 г. и представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 ЗУТ.
Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.
Изводът на съда е правилен.
V. По съществото на спора:
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.
Доводите на касатора, в подкрепа на твърдяните пороци - противоречие с материалния закон и необоснованост, са свързани с тълкуването на чл. 129, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗТ и приложимостта на чл. 178, ал. 1 във вр. с §5, т. 41 ЗУТ и на §16, ал. 1 ЗУТ.
Разпоредбата на чл. 129, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗТ, понастоящем отменена, действала към датата на издаване на оспорения акт, изисква към заявлението-декларация да бъде приложен документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване на изискванията на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА). За да се прецени съдържанието на употребеното от законодателя понятие „обект“ е необходимо то да се тълкувано в контекста на предмета на закона. Видно от чл. 1, т. 1 ЗТ законът има за предмет управлението, регулирането и контрола върху туристическите дейности, услуги и обекти, а в чл. 3, ал. 2 ЗТ изрично са определени и обектите, които имат характеристиката на туристически и с оглед на това са предмет на регулация от закона. Под т. 1, б. „б“ като туристически обект са регламентирани хостелите.
Следователно, за целите на ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) обект е именно туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗТ, което в контекста на предмета на спора значи, че обект е хостела, а не цялата сграда, в която се намира хостела още повече, че в договора за наем изрично е посочено, че предоставения под наем обект е самостоятелно обособен. С оглед на това изискването на чл. 129, ал. 1, т. 2, б. „б“ (отм.) ЗТ следва да се тълкува в смисъл, че изискването за представянето на документ за въвеждането в експлоатация е за обособения обект, за който се иска категоризация.
Такъв документ безспорно касаторът не е представил. Това прави извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт правилен.
Неоснователни са доводите на касатора, че извършеното от него не подлежи на въвеждане в експлоатация, тъй като не представлява промяна на предназначението на обекта по смисъла на §5, т. 41 ЗУТ.
Преди всичко, следва да се посочи, че съгласно чл. 35, ал. 3 ЗУТ местата за временно обитаване, в които се включват и местата за настаняване по ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА), са приравнени на жилища от гледна точка на устройствения им статус. С., в която се намира процесният обект, е публична държавна собственост. С оглед на чл. 16, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ), имоти – публична държавна собственост, не могат да се ползват не по предназначение и да се предоставят на трети лица освен в лимитативно посочените случаи на алинея 2, 5 и 6 и на чл. 15а ЗДС. Процесният случай не попада в нито едно от изключенията. Не е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2 ЗДС, тъй като видно от приложения по делото акт за публична държавна собственост процесният имот не е с предназначение за временно обитаване, а по-скоро е административна, делова сграда по смисъла на Приложение №4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба №РД-02-20-05 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба №РД-02-20-05). Що се отнася до останалите две изключения, то очевидно са неприложими, тъй като нито наемодателят, нито наемателят имат исканото специално качество. Не е налице и третото изключение, тъй като не става въпрос за концесия.
Извън въпросите, свързани с правното основание за ползване на процесния имот, които не са предмет на настоящото производство с оглед на основанията, на които е издадена оспорената заповед, посочването в акта за публична държавна собственост на пет стаи на петия етаж, при това при неяснотата на предмета на наемния договор досежно четвъртия етаж – „прилежащите към него (към петия етаж) площи на четвъртия етаж“, не обосновава извод за наличие на помещения, предназначени за временно настаняване на студенти по смисъла на ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) към датата на сключване на наемния договор или на такива, представляващи общежитие за студенти в съответствие с изискванията на Наредба №5 от 04.03.1996 г. за хигиенните изисквания към устройството, обзавеждането и експлоатацията на общежития, или изобщо на някакъв специален вид помещения, предназначени за настаняване специално на студенти.
Доводите на касатора, че „част от помещенията са стаи, ползвани в предходен период за настаняване на студенти“ са само предположения, които не са доказани с надлежни документи – например, извадка от кадастралната карта, удостоверяваща начина на трайно ползване, или други документи, които да удостоверяват твърдяното ползване на обекта, съответно твърдяното му предназначение с оглед и на изискванията на Наредба №5 и в частност на изискването за изграждане на общежития в самостоятелни сгради и за обособяване на жилищна и нежилищна част – чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 Наредба №5. Ако наемодателят на касатора – Националният студентски дом, не разполага с документи, които да удостоверят за периода от предоставянето на сградата през 1999 г. до наемането на обекта от касатора през 2017 г. на документи, които да доказват възможността за използването на обекта за временно обитаване, то очевидно този обект изобщо не се е ползвал законно за твърдяната цел. Наличието в акта за публична държавна собственост на самостоятелно обособени помещения в сградата, наречени стаи, без да е конкретизирано предназначението им, не доказва нито исканото предназначение, нито фактическото ползване на обекта с твърдяната цел за настаняване на студенти, още по-малко такова доказва наименованието на наемодателя на касатора. Следва само да се посочи, че от публично достъпната информация в кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е видно, че последният одобрен кадастрален план на територията, в която попада процесната сграда, е от 2010 г. и въз основа на него сградата като цяло е отразена с предназначение – административна, делова сграда, като не е посочено нито наличието на самостоятелен обект, нито друго предназначение на сградата.
Това значи, че извършеното от касатора преустройство на „самостоятелно обособения обект“ е такова, което е довело до промяна на предназначението на наетия обект и е следвало за него да бъде издадено разрешение за строеж по аргумент на противното от чл. 151 ЗУТ и съответно да бъде въведен в експлоатация съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ, тъй като представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 ЗУТ.
Неоснователни са и доводите на касатора за приложимост на §16, ал. 1 ЗУТ, тъй като както приема и съдът, строителството, извършено от касатора, е през 2017 г. – 2018 г. и няма как да бъде търпим стоеж.
Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди „6ато“ ЕООД да заплати на Столична община – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 500, 00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.02.2019 г., фактура №343 от 05.03.2019 г. и банково извлечение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №181 от 08.01.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №9022/2018 г.
ОСЪЖДА „6ато“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Милин камък“ №32 да заплати на Столична община, седалище и адрес гр. С., ул. „Московска“ №33 500, 00 (петстотин) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.