Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от А.К с адрес в [населено място] срещу решение № 1688 от 24.07.2019г. на Административен съд Благоевград по адм. дело № 324/2019г. С него се отхвърля жалбата му срещу разпореждане № 4505-40-254/12.03.2019г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към НОИ, с което е отпуснато гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 4 и чл. 21, ал. 1 от ЗГВРСНР (ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И С. П. Н.НОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ).

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към НОИ София взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното разпореждане на директора на "Фонд гарантирани вземания на работниците и служителите" към НОИ София. С него му е отпуснато гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 1 ЗГВРСНР във връзка с чл. 4 и чл. 22, ал. 1 ЗГВРСНР в размер на 6529.64 лева. Възраженията са за незаконосъобразност на разпореждането относно размера на отпуснатото гарантирано вземане, като счита, че сумата е по голяма от определената.

Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. От приложените по делото доказателства и заключение на експертиза е установено, че размерът на отпуснатото гаранитрано вземане е в по голям размер от законово допустимото, поради взетата от административния орган основа максималния месечен размер по чл. 22, ал. 2 от ЗГВРСНР за 2019г., определен в чл. 15, ал. 2 от ЗБДОО за 2019г. на 1400 лева, а не за 2018г., който е 1300 лева. При установеното от фактическаи правна страна съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно.

В касационната жалба се оспорва заключението на експертизата, което е направено и в съдебно заседание пред административния съд, проведено на 2.07.2019г. О. К е заявил, че няма въпроси към вещото лице, възразява да бъде прието като необосновано и неправилно. Пдоддържа, че експерта се произнася по правни въпроси извън неговата компетентност и съществува вероятност да въведе съда в заблуждение. Поддържал, че няма ограничение на размера на гарантираното вземане от трудови възнаграждение и парични обезщетения и няма ограничение кое от тях да бъде удовлетворено. Това възражение не е съпроводено с исккане за назначаване на друго или повече вещи лица, на повторно или допълнително заключение. При това положение и изявление, че няма искания по доказателствата от страните съдът правилно е исновал фактическите изводи върху заключението на експертизата.

Възражението, че няма ограничение на гарантираното вземане е неоснователно, тъй като не се основава на закона. Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗГВРСНР предвижда, че има максимален месечен размер който се определя ежегодно със Закон за бюджета на ДОО и не може да бъде и по малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване на решението в търговския регистър. Доводите, че гарантираното вземане от работни заплати се смята и изплаща отделно от гарантираното вземане от обезщетения, всяко от тях в максимален размер е неоснователно тъй в чл. 22, ал. 1 ЗГВРСНР е посочено, че гарантираните вземания са в размер на начислените, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения, което означава техния сбор. Това е така, тъй като паричните обезщетения заместват работната заплата и не се допълнително трудово възнаграждение или елемент от него. Приложимият в случая ЗГВРСНР урежда гарантирани вземания на работниците и служителите, а не цялата сума по тези вземания поради което и на основание чл. 30 от ЗГВРСНР частта от начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение, коаято не е гарантирана от фонда, остава дължима на работника или служителя и може да се предяви в производството по несъстоятелност. Предвид изложеното вещото лице в заключението си като е цитирало и приложило разпоредбите от ЗГВРСНР не е дало отговор на правни въпроси, а е извършило фактически установявания съгласно приложимите правни норми.

Изводите на съда, основали се на заключението е обосновано възприемане на фактите, установени от него, поради което изведения правен извод е съответен на материалния закон.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1688 от 24.07.2019г. на Административен съд Благоевград по адм. дело № 324/2019г.

ОСЪЖДА А. КАПЧИН да заплати в полза на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към НОИ сумата от 100/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.