Г.Г е подал касационна жалба срещу решение № 3/02.01.2018 г. по адм. дело № 2666/2017 г. по описа на Административния съд - Бургас в частта, в която предявеният от него иск срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Бургас е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 150 лева до пълния предявен размер от 300 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването по съдебен ред на наказателно постановление №434а-838/19.08.2016 г., издадено от началника на Второ районно полицейско управление-Бургас. Н. са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да бъде уважен в останалата част като се присъдят направените разноски.

Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Бургас не е взела становище .

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Г.Г, с която срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Бургас е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) за заплащане на обезщетение в размер на 300 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателно постановление №434а-838/19.08.2016 г., издадено от началника на Второ районно полицейско управление-Бургас, ведно с лихва за забава за периода 3.08.2017 г. - 18.09.2017 г. в размер на 3, 92 лева и законната лихва от датата на исковата молба - 19.09.2018 г.

Административният съд установил, че с наказателно постановление № 434а-838/19.08.2016 г., издадено от началника на Второ районно полицейско управление-Бургас, на Г.Г е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 6 от Закон за българските лични документи. Георгиев обжалвал наказателното постановление пред съда. По жалбата било образувано НАХД №2021/2017 г. по описа на Районния съд-Бургас. За процесуално представителство по делото Г.Г ангажирал адвокат С.К, с когото сключил договор от 21.12.2016 г. за правна помощ и съдействие. Страните договорили възнаграждение в размер на 300 лева. В договора било отразено, че при съставянето му клиентът е внесъл в брой 150 лева. Впоследствие на 16.04.2017 г. в договора било направено допълнително вписване - "довнесени 150 лева". Бележката била подписана от адвокат Каров. Адвокатът представлявал Георгиев на проведените на 26.06.2017 г. и 03.07.2017 г. открити съдебни заседания по делото. С решение от 11.07.2017 г. по НАХД №2021/2017 г. по описа на Районния съд-Бургас, влязло в сила на 02.08.2017 г., наказателното постановление било отменено.

Административният съд приел за безспорно, че Г.Г е направил разход от 150 лева за възнаграждение на ангажирания от него защитник. В пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт ищецът понесъл имуществена вреда, изразяваща се в платеното от него възнаграждение от 150 лева. Не било установено обаче, че той действително е платил още 150 лева от договорената сума от 300 лева. Договорът за правна защита и съдействие, подписан на 21.12.2016г., бил представен преди проведеното на 26.06.2017 г. открито съдебно заседание. Направената бележка била подписана само от адвокат Каров, липсвал подписът на Г.Г. Не ставало ясно как е внесена сумата 150 лева - в брой или по банков път. С оглед приетото от фактическа и правна страна административният съд осъдил Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Бургас да заплати на ищеца сумата 150 лева заедно с мораторна лихва от 1, 96 лева за периода 3.08.2017 г. - 18.09.2017 г. Съдът отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 300 лева, както и за изтеклата лихва за разликата до пълния предявен размер от 3, 92 лева.

Касационната инстанция намира, че решението в частта за отхвърлянето на иска за обезщетяване на имуществена вреда за разликата над уважения до пълния предявен размер от 300 лева е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Административният съд е направил законосъобразна преценка за наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на имуществената вреда на Г.Г по договор за правна помощ и процесуално представителство от 21.12.2016 г., представен пред Районния съд-Бургас. А.та защита е необходима за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което направеният от ищеца разход за адвокатско възнаграждение подлежи на възстановяване.

Не може да се сподели обаче изводът на съда, че обезщетението следва да бъде присъдено само в размер на 150 лева, тъй като настъпилата за ищеца имуществена вреда за сумата над уважения размер до предявения размер от 300 лева не била доказана. Съдът не е направил преценка на съдържанието на договора за правна помощ от 21.12.2016г. съобразно разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК, която изисква оценка на доказателствената сила на документа със зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Извършеното допълнително вписване "довнесени 150 лева" е подписано от адвокат Каров, който е удостоверил внасянето на още 150 лева от договореното възнаграждение. Не е необходимо добавеният текст да се подписва и от задълженото лице, както е приел административният съд. Съгласно чл. 77, ал. 3 ЗЗД ако длъжникът е изпълнил задължението си само отчасти, кредиторът е длъжен да отбележи върху документа полученото изпълнение и да даде разписка на длъжника.

Поради допуснатите нарушения административният съд е постановил неправилно решение в частта, в която е отхвърлил предявения иск за разликата над уважения до пълния предявен размер от 300 лева. Решението в съответната част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Бургас бъде осъдена да заплати на Г.Г обезщетение за имуществени вреди в размер на 150 лева.

В полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят и разноски за двете инстанции общо в размер на 145 лева, от които държавна такса за касационната инстанция в размер на 5 лева и възнаграждение за адвокат за първата инстанция в размер на 140 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3/02.01.2018 г. по адм. дело № 2666/2017 г. по описа на Административния съд – Бургас в частта, в която е отхвърлен предявения от Г.Г срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Бургас иск в частта за сумата 150 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, и В. Н. П.:

ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Бургас да заплати на Г.Г сумата 150 лева представляваща обезщетение за имуществена вреда - разход за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването по съдебен ред на наказателно постановление №434а-838/19.08.2016 г., издадено от началника на Второ районно полицейско управление-Бургас.

ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Бургас да заплати на Г.Г от [населено място],[жилищен адрес], ЕГН [ЕГН], разноски в размер на 145 лева. Решението не подлежи на обжалване.