Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от "Български пощи" ЕАД, представлявано от главния изпълнителен директор Д. Д., чрез процесуалния представител юрисконсулт Пчелинска, против решение № 4225 от 20.06.2019 г., постановено по адм. дело № 3846/2019 г. на Административен съд - София-град, с което е изменено решение № 159 от 18.03.2019 г., по преписка № 206/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта относно наложената на дружеството на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) имуществена санкция, като е намален размерът й от 500 лева на 250 лева и е отхвърлена жалбата на дружеството в останалата му част.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се тълкуването и приложението от съда на нормата на § 6 от ПЗР на ЗИХУ (ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) (ЗИХУ), като се сочи че същата се отнася до сгради държавна и общинска собственост, а дружеството е наемател на помещение, собственост на община П., поради което не е адресат на задължението да осигури свободен достъп на хора с увреждания, като се преодолеят съответните архитектурни, транспортни и комуникационни бариери и се осигури достъпна среда до Пощенска станция - клон 30, гр. П., на адрес ул. "П. Т" № 28. Съдът не е отчел и обстоятелството, че следва да е налице причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и защитен признак, като нарушението бъде установено като конкретно фактическо положение, а не само като хипотетична, потенциална възможност. Оспорва се и позоваването от съда на Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително и хората с увреждания (Наредбата), тъй като съгласно чл. 3 от Наредбата описаните дейности се осъществяват от централните и териториалните органи на изпълнителната власт. Иска се отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. В с. з. касационната жалба се поддържа от юрисконсулт М..
Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Главчев, в писмено становище и в с. з. оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение № 4225 от 20.06.2019 г., постановено по адм. дело № 3846/2019 г., съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на "Български пощи" ЕАД, против решение № 159 от 18.03.2019 г. на КЗД по преписка № 206/2018 г. по описа на КЗД, с което е установено, че при осъществяване на дейността си, дружеството е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Пощенска станция - клон 30, гр. П., на посочения адрес, с което е осъществена дискриминация по признак "увреждане" по смисъла на чл. 5, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Съдът е изменил решението на КЗД, в частта, с която за установеното нарушение по т. 1 е наложена имуществена санкция от 500 лева като е намалил същата на 250 лева.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че решението на пети специализиран състав е издадено от компетентен орган при обсъждане на относимите факти и при правилно приложение на процесуалния и материален закон. Съдът е споделил изцяло изводите на състава на КЗД за извършена от дружеството дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 1 от същия закон, които е приел за обосновани и в съответствие със събраните в административното производство доказателства. Изложил е мотиви, че за касатора като доставчик на обществени услуги и наемател на процесното помещение, което ползва за предоставянето на обществени услуги, съществува задължение за осигуряване на достъпна среда, включително за лица със затруднена двигателна подвижност и след като не е осигурил такава, жалбоподателят е допуснал неравно третиране по отношение на тези лица. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При правилно установена фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, административния съд е постановил обосновано и законосъобразно съдебно решение при правилно приложение на материалния закон и при липсата на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
По делото няма спор по фактите и от представените по делото и административната преписка писмени доказателства се установява, че съгласно договор за наем от 13.06.2014 г., сключен между община П. като наемодател и "Български пощи" ЕАД в качеството му на наемател, на последния е предоставен за ползване описания обект, в който е разположен пощенски клон 30, гр. П., за извършване на пощенски услуги. При тези данни правилно съдът е приел, че "Български пощи" ЕАД в качеството си на доставчик на обществени услуги и наемател на процесното помещение е адресат на задължението за осигуряване на достъпна среда. Обществения характер на предоставяната от дружеството услуга, определя мястото като публично, като в тази връзка съдът е направил коректен анализ на нормите на чл. 5 от ЗЗДискр, чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания. Неосигуряването на достъпна среда правилно е квалифицирано както от КЗД, така и от съда като нарушение, съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. и пряка дискриминация по признак "увреждане", съгласно чл. 4 от ЗЗДискр.
Неоснователни са твърденията в касационната жалба са, че "Български пощи" ЕАД не може да бъде адресат на изискването на чл. 5 от ЗЗДискр., като наемател на обекта и няма законови правомощия да извърши в имота изискваните от комисията действия.
Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак "увреждане". По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда", съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно.
В процесния обект - клон 30 гр. П. не е спорно, че липсва изградена достъпна архитектурна среда за хора с двигателни увреждания. Тези обстоятелства са установени при проверка на служители от КЗД, резултатите от която са обективирани в нарочен протокол - КП № 12-11-652 от 25.04.2018 г. Съдът е обсъдил същото възражение, релевирано и в първоинстанционното производство и правилно е посочил, че видно от договора за наем, наемателя има право да извършва реконструкции, преустройство или подобрение на обекта, след предварително писмено разрешение на наемодателя, т. е. преустройството за осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания и финансирането на тези дейности са отговорност на "Български пощи" ЕАД. Изискванията за изграждане и поддържане на достъпна среда са такива, свързани с експлоатацията на имота във връзка с предоставяните пощенски услуги.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно правното значение на § 6 от ПЗР на ЗИХУ в приложимата редакция към разглеждания спор. Действително цитираната разпоредба е относима към сгради, които са държавна или общинска собственост, но в случая решаващият съд не се е позовал на тази норма при формиране на правните си изводи и изрично е посочил, че собствеността на сградата е ирелевантна. Съдът се е позовал на определенията за "достъпна среда" в Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, както и на изричната норма на чл. 5 от ЗЗДискр. По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда", съгласно § 1, т. 2 от Наредба №4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Правилно съдът е приел, че е осъществено нарушение, съгласно критериите на цитираните норми.
Правилно е отхвърлено и възражението, свързано с възможността клиентите на "Български пощи" ЕАД, в процесния клон да получават определени услуги по домовете си, както и обслужване извън сградата, чрез оказвано съдействие от пощенските служители. Посоченото не изключва задължението до сградата, която е предназначена за обществено ползване да бъде осигурен достъп за всички лица, които желаят да я посетят.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените мотиви на първоинстанционното съдебно решение при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е обосновал законосъобразни правни изводи.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, които в частта за твърдените нарушения на процесуалния закон са бланкетни и голословни.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено мв минималния размер от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ и с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4225 от 20.06.2019 г., постановено по адм. дело № 3846/2019 г. на Административен съд - София-град.
ОСЪЖДА "Български пощи" ЕАД, да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата от 100 лева, разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.