Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на С. Мюмюн от [населено място] против решение № 190/17.07.2019 г. на Административен съд – Кърджали, постановено по адм. д. № 88/2019 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001618003097-091-001/03.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 698/10.12.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, и в полза на противната страна са присъдени разноски в размер на 1 411.91 лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции. Касаторът счита за неправилно приетото от съда, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Същото не е доказано от приходните органи в хода на ревизията след обсъждане на всички релевантни обстоятелства. Според него неправилен е и изводът на съда за недоказаност на твърденията на жалбоподателя, че е получил кредити от „Н. К. К“ – Турция, предоставени му от Н. Юлкер. Свидетелските показания и сдебно-счетоводната експертиза /СЧЕ/ неправилно не са кредитирани от него.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция ОДОП – Пловдив оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. Б по съображения, изложени в писмен отговор, и иска от съда да остави в сила оспореното първоинстанционно решение, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 412 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение...