Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О.Ж против решение № 956 от 14.05.2019 г. по адм. дело № 3215/ 2018 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 953/ 21.08.2018 г. на кмета на община В. дол, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „масивна ограда, находяща се в УПИ I-78, кв. 28 по плана на с. Б., община В. дол, собственост на жалбоподателя. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът– кметът на община В. дол оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд - Варна е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от представените доказателства.

Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Същата е постановена в границите на компетентност на кмета на община В. дол съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ). Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от шеста категория, извършен от Желязков без необходимите строителни книжа. Собственикът е уведомен за издадения констативен акт и представя възражения, които са съобразени при издаване на заповедта. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ са изпълнени.

Изводът на административния съд за постановяване на оспорения административен при наличие на материалноправните основания за това, също е законосъобразен. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че през 1998 г. жалбоподателят Желязков, собственик на УПИ I-78, кв. 28 по плана на с. Б., община В. дол, изгражда масивна ограда. Строежът е с дължина 19.70 м., изпълнен е от бетонови блокчета или тухли с вароциментова мазилка със ширина 0.30 м. и с плътна част с височина 1.55 м, както и с 5 бр. масивни колони с височина 1.80 м. Оградата е изпълнена без разрешение за строеж извън регулационните граници на имота от североизток и северозапад и попада върху улици - общинска собственост.

При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредената за премахване ограда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147, т. 5 ЗУТ и според легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж.

Изводите на административния съд, че строежът не е търпим също са в съответствие с нормативната уредба и се споделят от настоящата инстанция.

Правилно е преценено, че наредената за премахване на ограда е изградена през 1998 г. Този извод се подкрепя от показанията на свид. Ангелов и Йорданов, от становището на вещото лице, изложено в съдебно заседание, както и от отсъствието на доказателства, които да сочат, че оградата е изградена по - рано. С оглед времето на извършване на строителството следва да се обсъдят предпоставките за търпимост на строежа, предвидени в §16, ал. 2 от ПР на ЗУТ и § 127 от П. З. З.. Анализът на цитираните разпоредби налага заключението, че строежът не е търпим, тъй като е изграден в нарушение на действалите по време на извършването му, а и по сега действащите правила и нормативи (чл. 46, ал. 1, чл. 55 ЗТСУ отм. чл. 225, ал. 1 ППЗТСУ отм. , чл. 48, ал. 5, чл. 147, ал. 1, т. 7 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ). Освен това същият попада върху улици и не е допустим по правилата и нормативите действали както по време на извършването му, а също и по сега действащия ЗУТ, тъй като както ЗТСУ отм. , така и ЗУТ, не допускат извършването на строежи от вида на процесния, върху улица - публична общинска собственост. Допълнително следва да се посочи, че липсват твърдения и доказателства строежът да е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., каквото кумулативно изискване поставя разпоредбата на §16, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ.

Възражението на касатора, че не е извършител на строежа и не следва да е адресат на заповедта е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Това налага заключението, че като собственик на незаконния строеж жалбоподателят отговаря за неговото премахване, а доводите в обратния смисъл са неоснователни.

Доводът на касационния жалбоподател, че регулационният план от 1929 г. не е приложен, е неоснователен, тъй като предвидените по плана улици са изпълнени.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от събраните доказателства. Не са налице изложените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство е представляван от юрисконсулт, който представя писмен отговор, но не се явява в съдебно заседание и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател община В. дол сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 956 от 14.05.2019 г. по адм. дело № 3215/2018 г. на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА О.Ж от [населено място], [адрес] да заплати на община В. дол сумата 100.00 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Решението е окончателно.