Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от Е. З. И. от гр. С., срещу решение от 20.12.2008 г. по адм. дело № 2263/2007 г. по описа на Административен съд - София град, Второ отделение, 37 - ми състав. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му, след която съдът да осъди ответниците Министерство на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, да изплатят солидарно, претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 140 000 лв.

Министерство на здравеопазването, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. В. моли настоящата инстанция да отхвърли касационната жалба, като неоснователна. Националната здарвноосигурителна каса не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество основателна, по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба вх. № 2904/13.06.2007 г. по регистъра на Административен съд - София град, подадена от Е. З. И. от гр. С., срещу Министерство на здравеопазването /МЗ/. С нея се претендира обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 140 000 лв, като преки и непосредствени последици от действия и бездействия, довели съответно до: забавяне с осем месеца на медицинско изследване с HER - 2 /необходимо за определяне на адекватно лечение след осъществената на ищцата на 17.03.2005 г., операция за отстраняване на онкологично заболяване/; провеждане на само два от общо назначени й шест курса химиотерапия след посочената операция; неосигуряване на безплатно лекарство "Кепра" 1000 мл, за лечение на епилепсия за четиримесечен период - от м. 07.2006 г. до м. 10.2006 г. включително. С определение постановено в открито съдебно заседание на 11.04.2008 г., като ответна страна в производството, наред с първоначалния ответник е конституирана и Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил изцяло предявените на основание чл. 4, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, искове за неимуществени вреди срещу двамата ответници, като е приел същите за недоказани и неоснователни.

Съдът е констатирал, че производството е образувано по искове за обезщетение за вреди, причинени от действия и бездействия на служители на Министерство на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК, въвеждаща изключение от правилото на чл. 204, ал. 1 АПК, че иск за обезщетение може да бъде предявен едва след отмяната на административния акт по съответния ред. В случаите визирани от чл. 204, ал. 4 АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен иска за обезщетение. Но и при тях следва да бъдат уточнени конкретните фактически основания и размера на вредите, претендирани като произтекли от съответните действия или бездействия на длъжностни лица, при това по отношение на всеки от ответниците в процеса. Като не е изпълнил задължението си да изясни предмета на спора, съдът не е могъл да извърши и обоснована преценка относно неговата подсъдност и допустимост. В тази връзка следва да се отбележи, че част от наведените от ищцата твърдения сочат на претенция за понесени от нея неимуществени вреди от неправилно лечение, резултат от действия на служители в лечебни заведения в гр. С., за които отговорност може да бъде търсена по правилата на непозволеното увреждане, а не по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. ЗОДОВ е специален закон по отношение на деликтната отговорност по чл. 45 - 54 ЗЗД, приложим в две хипотези - в случаите на понесени вреди от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и съответно - за вреди, причинени от дейност на правозащитните органи /дознание, следствие, прокуратура, съд/ по чл. 2 от същия закон. Действително има случаи, в които лечебни заведения издават административни актове и действат като административни органи, но функциите им по здравното обслужване и лечение на гражданите нямат характер на административна дейност, за която могат да се претендират вреди по реда на ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 и сл. АПК. В този смисъл ако след уточненията на предявените искове се установи, че част от претенциите /с оглед техните фактически основания и формулиран от ищцата петитум/, следва да бъдат разгледани в производство по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, компетентен да постанови решение по тях ще е съответния общ съд, на който след разделяне на производството при условията на субсидиарно приложимия чл. 210, ал. 2 ГПК /нов/, същите ще следва да бъдат изпратени.

За да постанови решение по делото, образувано по искова молба подадена на основание чл. 203 и сл. АПК, на първо място съдът следва да изясни предмета на делото, включително дали и в коя от хипотезите по чл. 204 АПК попада предявения иск, като при необходимост изиска уточняване на конкретните фактически основания за присъждане на обезщетението, с приложение на процедурата за отстраняване на констатирани от съда нередовности по исковата молба. В случая съдът многократно е давал указания на ищцата да отстрани нередовности по исковата молба - с разпореждания и определения съответно от 25.07.2007 г., 21.05.2008 г. /ведно с отмяна на даден ход по същество по делото/, 14.08.2008 г. и 18.09.2008 г. Единствено разпореждането от 25.07.2007 г. съдържа предупреждение, че при неизпълнението им, производството по нередовната искова молба ще бъде прекратено. При това, в никой от посочените по - горе случаи, не са дадени точни и пълни указания за отстраняване на нередовностите по предявените искове.

В грубо нарушение на процесуалните правила, като втори ответник по делото е конституирана НЗОК, с определение в открито съдебно заседание от 11.04.2008 г., постановено във връзка с формулирано устно от процесуален представител на ищцата, искане за "привличане на НЗОК, като ответник, наред с МЗ". Действащата тогава ал. 4 на чл. 117 от отменения ГПК от 1952 г., визира процесуалната възможност /отпаднала по новия ГПК/, за привличане на нов ответник наред с първоначалния, във всяко положение на делото. В тези случаи съгласно чл. 117, ал. 5 ГПК отм. , искът срещу новия ответник се счита предявен от деня, в който е постъпила исковата молба срещу него. Такава видно от приложените по делото документи не е подадена към момента на конституиране на НЗОК. Във връзка с последващо определение от 21.05.2008 г., обективиращо указания на съда за уточняване на претендираната сума за имуществени и неимуществени вреди и период, за който такива се претендират от НЗОК, от ищцата е внесена уточнителна молба от 29.07.2008 г., която също не отговаря на изискванията за редовност на искова молба по чл. 98 и сл. от ГПК отм. . Така независимо, че горепосочените указания на съда са възпроизведени в негови определения от 14.08.2008 г. и 18.09.2008 г. /без при това да е спазена процедурата за отстраняване на нередовности по чл. 100 ГПК, отм. , приложим в производството пред първата инстанция на основание § 2 ПЗР ГПК /обн. ДВ бр. 59/2007 г./ вр. чл. 144 АПК/, нередовността по предявяване на исковете срещу НЗОК, не е отстранена и до настоящия момент.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което само на това основание следва да бъде отменено, като неправилно. На основание чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София град, който по надлежния процесуален ред да изясни неговия предмет, като изиска от ищцата да уточни претенциите си за неимуществени вреди, като посочи онези конкретни действия и бездействия на длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, относно които твърди, че обуславят ангажирането на отговорността на двамата ответници по реда на ЗОДОВ, включително да посочи конкретния размер на вредите, претендирани като резултат от всяко от тях, с оглед възможността да бъде извършена преценка по допустимостта и основателността /включително по размер/, на всяка от заявените от Е. И., искови претенции с посочен общ размер 140 000 лв. Тъй като вторият ответник в първоинстанционното производство е неправилно конституиран, въз основа устно направено искане на процесуален представител на ищцата, на последната следва да бъде указано да представи и редовна искова молба срещу НЗОК с приложенията към нея по чл. 117, ал. 4, вр. чл. 98 и 99 от ГПК отм. . с предупреждението, че при неизпълнение на това процесуално задължение в срок, производството по отношение на този ответник ще бъде прекратено. С оглед претенцията за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят общо сумата от 140 000 лв, като обезщетение за неимуществени вреди, необходимо е ищцата да бъде задължена да посочи от какво произтича солидарността на задължението, относно всеки евентуално уточнен от нея по основание и размер, иск за вреди. Съобразно чл. 226, ал. 3 АПК по разноските в настоящото производство следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото.

Водим от горното, ВАС, състав на трето отделение, РЕШИ : ОТМЕНЯ

решение от 20.12.2008 г. по адм. дело № 2263/2007 г. по описа на Административен съд - София град, Второ отделение, 37 - ми състав и ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Т. К. К.Х.