Образувано по касационна жалба на "Е”ООД остават ап. 1, 2,3, 4,5, заедно с прилежащите им мази № 1, 2,3, 4,5, както и гараж № 2 и гараж № 3. Срещу учреденото право на строеж „Е”ООД се е задължило да построи със свои средства и труд при условията на подписания договор за строителство, за своя сметка и да предаде на учредителите на правото на строеж ап. № 6, заедно с прилежащата маза № 6 и гараж№ 4, както и котелно помещение, а на Иван и Ц. Д. - ½ идеална част и на А. В. Д. и Н. В. Д. – ½ идеална част, т. е в съсобственост гараж № 1 със застроена площ от 24, 26кв. м.
Ревизиращите са установили, че с Удостоверение № ТСУ и С -26-750-1/13.04.2009 г. Община-Плевен е удостоверила, че сградата е изпълнена в груб строеж, след което част от обектите - гараж № 2 и № 3, ап. 1, 2, 3, 4 са продадени от „Ен транс” ЕООД.
Съдът е възприел констатациите на органите по приходите, а именно, че след анализ на представените от дружеството хронологична ведомост на сметка 203 ”Сгради” на 22.06.2009 г. и сметка 702 ”Приходи от продажба на стоки”, е видно, че ДЗЛ е определило различни себестойности на обектите в една и съща сграда, построяването на които обекти е извършено по едно и също време, в еднаква степен на завършеност, при използването на едни и същи строителни материали, при извършването на едни и същи разходи за изграждането на същите тези обекти. Себестойността на продадените обекти е от 168 до 375 на сто по-висока от тези на обектите, предоставени като обезщетение на учредителите на правото на строеж. Това, според съда, налага извод, че ревизираното дружество е определило по-висока себестойност на продадените самостоятелни обекти в сградата с цел отчитане на по-малка печалба от продажбата им чрез отписване на отчетна стойност в по-голям размер от действителния, т. е с цел укриване на приходи. Наред с това, продажбата на отделните обекти в сградата е извършено на цени, които са по-ниски от данъчната оценка на същите тези имоти, като в някой случай данъчната оценка е почти два пъти по-висока от продажната цена, посочена в нотариалните актове. Предвид тези съображения, съдът е приел, че законосъобразно органите по приходите са извършили ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от с. к. в чл. 122 от ДОПК.
Съдът е приел, че законосъобразно е определен и размерът на допълнително дължимия ДДС за м. 11.2007 г. и м. 05.2009 г. , като в тази връзка е изложил подробни аргументи в покрепа на заключението, изготвено в хода на ревизията, при която експертът е използвал методите, които са допустими, съобразно Наредба №Н-9 от 2006 г. - метода на сравнимите неконтролирани цени/сравнителен метод/ и метода на увеличената стойност/метода на разходите/вещна стойност/ и които са посочени като приложими в §1, т. 10, б.”а4 и б.”б4 от ДР на ДОПК.
Съдът не е кредитирал приетата по делото СИЕ, тъй като вещото лице не е посочило аналози, с които да извърши сравнение и да обоснове справедлива пазарна стойност на обектите. Според съда, експертното заключение е необосновано, тъй като посочените, като използвани от експерта методи за оценки на недвижими имоти реално не са приложени.
Съдът е счел за неоснователно възражението на дружеството-жалбоподател, че изготвената в процеса на ревизията оценка за пазарната стойност на конкретните обекти не е съобразена с факта, че същите са продадени на етап ”груб строеж”, а не в завършен вид и че оценката е изготвена без вещото лице да посети на място конкретните обекти, с оглед на което не е могло да установи, че някои от описаните като завършени етапи изобщо не са били извършени. В тази връзка е посочил, че експертът е изготвил оценката, като е взел предвид, че обектите са изградени на етап груб строеж, а обстоятелството, че не е посетило обектите на място не е от съществено значение, предвид факта, че липсват данни колко и какви работи са извършени след датата на продажбата на обектите до момента на даване на заключението. В същото време жалбоподателят не е представил доказателства, че някой обект е продаден без да е завършен на етап груб строеж.
Въз основа на изложеното по-горе, съдът е приел, че законосъобразно органът по приходите е начислил допълнително ДДС за данъчен период месец ноември 2007г. , на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 от същия закон в размер на 42 103, 41 лв. върху данъчна основа в размер на 210 517, 07 лв., формирана като разлика между определената от експертизата /изготвена при ревизията/ пазарна цена на престираните он „Ен транс” ЕООД ап. № 6 и гаражи № 1 и № 4, общо в размер на 236 419 лв. и сбора на данъчните основи по фактури №1000000001/01.12.2007 г., фактура 01000000002/01.12.2007 г. и фактура№10000003/ 01.12.2007г., възлизащ на 25 901, 93 лв. В тази връзка съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС в приложимата редакция, според която, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги/плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги/, данъчната основа на доставката е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена на датата, на която данъкът е станал изискуем, но това не се е отразило на правилността на крайните му изводи, както ще се види от изложените по-долу мотиви.
По отношение на задълженията за допълнителен ДДС за д. п. м. 05.2009 г. в размер на 36 035, 66лв. съдът е приел, че същият законосъобразно е определен върху данъчна основа в размер на 180 178, 33лв., формирана като разлика между определената от експертизата пазарна цена на продадените от „Ен Транс” ЕООД апартаменти №1, 2,3 и 4 и гаражи №2 и 3 общо в размер на 28 5970 лв. и сбора на данъчните основи по фактури №1000000015/22.06.2009 г., и №1000000016/22.06.2009 г., възлизащ на 73333, 34 лв.+32 458, 33лв./авансово плащане по фактура от 07.01.2008г. Съдът е счел за неприложима в случая нормата чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, предивид факта, че ревизията е извършена по особения ред, регламентиран в чл. 122 и сл. ДОПК, поради което е обосновал извод за неоснователност на жалбата и в тази част.
Предвид изложените съображения в частта по ЗДДС, съдът е обосновал извод за законосъобразност и на определените задължения по ЗКПО за 2007 г. и 2009 г.
Така постановеното решение е правилно като постановено при спазване на материалния закон, процесуалните правила и обоснованост.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия състав на ВАС. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото.
Основанието процесната ревизия да бъде извършена по особения ред на чл. 122 ДОПК
е ал. 1, т. 2 на текста - поради наличие на данни за укрити приходи или доходи. За да се приложи чл. 122 от ДОПК
при установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и следва да са установени обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание. Наличието на основанията за прилагане на чл. 122 от ДОПК
се установява винаги след образуване на ревизионното производство, което в случая е станало и с приетата в ревизионното производство експертиза относно пазарната оценка на продадените недвижими имоти. Неоснователно е в тази връзка възражението на касатора поддържано и пред първоинстанционния съд за неприложимост в случая на особения ред за извършване на ревизия, регламентиран в чл. 122 и сл. ДОПК. Установеното безспорно, че ревизираното лице е отчело различна себестойност на продадените в последствие на трети лица недвижими имоти и на тези, прехвърлени в собственост на учредителите на правото на строеж, обосновава убедително констатацията за укрити приходи като предпоставка за провеждане на ревизията по особения ред. Съдът обосновано е приел, че са налице укрити приходи и след като осъществените продажби на трети лица са извършени на цени по-ниски от данъчната оценка на продадените имоти. Изложените мотиви от страна на първоинстанционния съд относно преценката на днъчните оценки на имотите напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция.
Неоснователен е доводът на касатора, че ревизиращите и съдът неправилно са възприели представените данъчни оценки за конкретните имоти, предвид факта, че не е налице информация към какво ниво на обектите са изготвени – до нулев цикъл, груб строеж или завършен вид. В тази връзка обосновано съдът е приел, че при съставяне на нотариалните актове за извършените продажби на отделните обекти в сграда пред нотариусите са били представени удостоверения за данъчна оценка, издаването на които предполага подаване на изискуемите декларации по чл. 14 от ЗМДТ от собственика на имотите – „Ен транс” ЕООД. Базирайки се на представеното удостоверение с изх.№ТСУ-ИС-26-750-18 от 13.04.2009 г., издадено от Гл. архитект на Община-Плевен, че сградата е изпълнена в груб строеж, обосновано съдът е приел, че данъчната оценка следва да се определи в размер на 100% от оценката за завършено строителство.
Неоснователни са възраженията на дружеството досежно кредитираната от съда експертна оценка, изготвена в хода на ревизията. Следва да се посочи, че първоинстанционният съд подробно е обсъдил и двете оценки, като е изложил убедителни мотиви защо възприема първата експертиза, а не заключението на СИЕ в съдебното производство. За да основе решението си на приетата в ревизионното производство експертиза, съдът е отчел, че заключението е изготвено, въз основа на методите регламентирани в §1, т. 10 от ДР на ДОПК, като е взета предвид и степента на завършеност на обектите.
Законосъобразно съдът е приел, че данъчната основа следва да се определи въз основа на определената пазарна стойност на ап. 6 и гаражи 1 и 4, която е приета за цена на учреденото право на строеж, а пазарните оценки на ап. 1, 2,3, 4 и гаражи 2 и 3, са приети за продажни цени на тези обекти. Неоснователно е оплакването за
неправилно приложение
на
разпоредбата на чл. 27, ал. 1 т. 3 ЗДДС, предвид констатациите за наличие на данни за укрити приходи, което дерогира общия облагателен режим и се пристъпва към определяне на основата за облагане с данъци по особения ред в чл. 122, ал. 2 ДОПК
.
Предвид горното, обоснован е изводът на съда за дължимост на ДДС за д. п. м. 11.2007 г. и м. 05.2009 г. С оглед изложените съображения в частта по ЗДДС, законосъобразно се явяват определени и задълженията по ЗКПО за 2007 г. в размер на 20 568, 43 лв. и лихви в размер на 9049, 57 лв. и определените допълнително приходи за 2009 г. в размер на 212 636, 66 лв., в резултат, на което е определен данъчен финансов резултат за 2009 г. в размер на 0 лева.
Решението на административния съд като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, доколкото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд до минималния размер, както изисква разпоредбата на
.
Водим от горното и на осн.
чл. 221, ал. 21 предл. първо АПК
, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 9 от 30.01.2013 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 550 по описа 2012 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Т. Н.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Е. М./п/ Д. П.
Т.Н.