Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. И. Н. против решение № 36/05.02.2013 г., постановено по адм. дело № 740/2012 г. по описа на Административен съд – В. Т., с което е отхвърлена жалбата й против решение № С94 – 0194/26.09.2006 г. на началника на М. С..

Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и бъде прогласена нищожността на решението на началника на М. С., респективно да бъде отменен като незаконосъобразен административния акт по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът началник на М. Ш., редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение № 36/05.02.2013 г., постановено по адм. дело № 740/2012г. по описа на АС – В. Т. е отхвърлена жалбата на С. И. Н. против решение № С94 – 0194/26.09.2006 г. на началника на М. С.. В мотивите на обжалваното съдебно решение изрично е обоснован извод, че оспорването с твърдения за незаконосъобразност и противоречие с целта на закона на решението на началника на М. С. е просрочено, поради което съдебен контрол е упражнен само относно действителността на административния акт с оглед възможността да бъде предявено оспорване без преклузивен срок. Административният съд е приел за установено, че обжалваното решение на началника на М....