№ 695
гр. София, 21.11.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в публично заседание на десети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
ДОРА МИХАЙЛОВА
при секретаря А. Р. като изслуша докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3635 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Г. С. и Б. Н. К., чрез процесуалния им представител адв. Е. К., срещу онази част от Решение № 89 от 09.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 123/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в която Решение № 7 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 50/2022 г. на Окръжен съд– Разград е потвърдено, а именно в частите му, с които:
I/. се отнема в полза на държавата по искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ, предявени от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против С. Г. С. и Б. Н. К., следното имущество:
1/. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С. Г. С.:
а/. поземлен имот с начин на трайно предназначение - урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м./, находящ се в чертите на [населено място], [улица], [община], област Разград, за който е отреден поземлен имот № ... целият с площ 1 073 кв. м., ведно със застроените в имота сгради - самостоятелен обект с начин на ползване жилищна сграда с кадастрален № ..., със застроена площ 79 кв. м., ведно с принадлежащото мазе със застроена площ 79 кв. м.; самостоятелен обект с начин на ползване селскостопанска сграда с кадастрален № ... със застроена площ 14 кв. м. и подобрения, при съседи на имота: имот № .., имот № ..., имот № ... и имот № ..;
б/. поземлен имот с начин на трайно предназначение - земеделска и начин на трайно ползване - нива, находяща се в землището на [населено място], общ. И., област Р., в местността „А. К.“, за който е отреден поземлен имот № ..., с площ по кадастрална карта 10 492 кв. м., при граници и съседи: имот № ..., имот № .., имот № ... и имот № ...;
в/. поземлен имот с начин на ползване - нива, находяща се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 32874, общ. И., област Р., в местността „П. Е.“, с площ 7, 713 дка, трета категория, отредена за парцел 31, от масив 33, съставляваща имот № ..., по плана за земеразделяне на землището на града, при граници и съседи: имот № ... – нива на Н. Н. Н., имот № ... – нива на Н. М. К., имот № ... – нива – наследници на А. С. А. и др., имот № ... – нива на П. Й. П., имот № .. - полски път на [община] и имот № ... – полски път на [община];
г/. поземлен имот с начин на трайно ползване - жилищно застрояване, находящ се в чертите на [населено място], [улица], общ. И., област Р., за който е отреден ..., в квартал ..., образуван от имот № .., с площ на ...кв. м., придаваемо място № ...от имот [улица] кв. м., ведно с построените в имота самостоятелен обект с начин на ползване-жилищна сграда със застроена площ от 12 кв. м.; самостоятелен обект с начин на ползване - жилищна сграда със застроена площ от 12 кв. м.; самостоятелен обект с начин на ползване-гараж със застроена площ от 12 кв. м. и подобрения, при граници и съседи: УПИ .., УПИ .., УПИ .. от квартал ... и УПИ .. по плана на града;
д/. лек автомобил мрака „БМВ“ , модел „330 ЦИ“ , с рег. [рег. номер на МПС] , с дата на първа регистрация 21.02.2002 г., рама № ..., двигател без номер;
е/. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ“, с рег. [рег. номер на МПС] , с дата на първа регистрация 09.12.2009 г., рама № ..., двигател № [ЕГН];
2/. на основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Б. Н. К.:
а/. самостоятелен обект с начин на трайно ползване - жилище, находящо се в чертите на [населено място], общ. И., област Р., в жилищен блок, построен в УПИ ... - ОЖС, в квартал 69, с административен адрес [населено място], [улица], блок .., вх. „..“, ет. .., апартамент № ..., със застроена площ от 52, 97 кв. м., състоящ се от спалня, дневна, кухненски бокс и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № ..., с полезна площ 9, 50 кв. м., както и 4, 11 ид. ч. от общите части на сградата и 8, 51 ид. ч. от право на строеж върху мястото от 61, 48 кв. м., при съседи на апартамента: на етажа - ляво апартамент № .., дясно - апартамент № .., горе - апартамент № .. и долу - апартамент № ..., и съседи на избеното помещение: ляво - изба № .., дясно - изба № ...и коридор;
3/. на основание чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С. Г. С.:
а/. сумата в размер на 22 012,83 лв., представляваща равностойността на златни накити и изделия, намерени при претърсване на жилище, находящо в [населено място], общ. И., обл. Р., [улица] по ДП № 275 ЗМ-22/2020 г. по описа на РУ на МВР - И., пр. пр. № 82/2020 г. на Окръжна прокуратура - Разград, и върнати с постановление за връщане на вещи и предмети от 26.10.2020 г., собственост на С. Г. С.;
б/. сумата в размер на 10 906 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“, с рег. [рег. номер на МПС] , с дата на първа регистрация 07.08.2002 г., рама № ..., двигател № ..., отчужден на 29.10.2014 година.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, както и че е необосновано. Оплакванията на касаторите са свързани с отказа на въззивния съд да признае като приходи даренията от сватбеното тържество на техния син и доходите им, реализирани от трудова дейност в Испания.
Ответникът по касационна жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
С определение № 1800/11.04.2024 г., по реда на чл. 288 от ГПК касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност в хипотезата на явна необоснованост на решаващите изводи на въззивното решение.
Настоящият състав на ВКС споделя трайната практика на ВКС, намерила израз в Решение № 60219 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3995/2020 г., III ГО, Решение № 60100 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 110/2021 г., II ГО, Решение № 60105 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2021 г., I ГО, според която очевидната неправилност е порок на решението, който се установява само от мотивите към решението, и се състои в противоречие между посочените твърдения на страните и очертания от съда предмет на доказване, противоречие между обсъдените доказателства и фактическите изводи, и противоречие между приетите за установени факти и тяхната правна квалификация. Очевидна неправилност на съдебния акт във формата на очевидна необоснованост е налице, когато се констатира логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на решението и направения въз основа на тях фактически извод.
За да потвърди (частично) решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е достигнал до извод за наличие на значително несъответствие между имуществото на касаторите и нетния им доход в проверявания период, и след като е направил обосновано предположение, че имуществото им е незаконно придобито, е приел, че са налице предпоставките, предвидени в ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), за неговото отнемане в полза на държавата.
Установил е, че с постановление 03.06.2020 г. по ДП № 275 ЗМ -22/20 г. по описа на РУ - И. ответникът С. Г. С. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършени престъпления по чл. 252, ал. 1 НК и чл. 253, ал. 1 НК, попадащи в предметния обхват на чл. 108, ал. 1, т. 17 и т. 18 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), а именно за това, че в периода от неустановена дата и месец през лятото на 2017 г. до неустановена дата през месец януари 2020 г. в [населено място], област Разград, без съответно разрешение от БНБ по чл. 13, ал. 1 ЗКИ извършвал по занятие банкови сделки – предоставяне на парични кредити по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗКИ, за които се изисква такова разрешение, като предоставил парични кредити в лева на физическите лица С. И. Ю., Л. Н. А., Е. Р. С. и Н. И. И. общо в размер на 6 300 лева, срещу задължението на същите да му върнат получената в заем парична сума, ведно с определената от него ежемесечна лихва от 10 % - престъпление по чл. 252, ал. 1 НК, както и за това че през периода от неустановена дата и месец през лятото на 2017 г. до 03.06.2020 г. в [населено място], област Р., извършил сделки с имущество – придобил л. а. “Мерцедес А 170 ЦДИ“, рег. [рег. номер на МПС] , на стойност 1 800 лева, и л. а. “Ауди А 8 4, 2 Куатро“, рег. [рег. номер на МПС] , закупен на 31.12.2019 г., на стойност 4 000 лева, и парична сума в размер на 500 лева, всичко на стойност 6 300 лева, за които знаел, че са придобити чрез престъпление по чл. 252, ал. 1 НК и деянието е извършено три пъти – престъпление по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, пр. 2 НК.
Уведомлението за привличане на С. Г. С. като обвиняем за посочените престъпления постъпило в ТД на КОНПИ - [населено място] на 09.06.2020 г., като на 12.06.2020 г. била образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото му за времето от 12.06.2010 г. до 12.06.2020 година. В този период С. Г. С., признат за виновен в извършване на тези престъпления с влязла в сила присъда (определение на съда за одобрение на споразумение между обвиняемия, защитника му и прокурора за решаване на делото) бил във фактическо съжителство с ответницата Б. Н. К., с която имали общи деца, отглеждани в домакинството им. С решение № 3551/24.11.2021 г. КПКОНПИ (сега КОНПИ) образувала производство за отнемане на незаконно придобито имущество, а в Решение № 1579/23.02.2022 г. обективирала воля за внасяне на искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, поддържайки, че е налице значително несъответствие по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), а именно над 150 000 лв., между имуществото и нетния доход на ответниците за проверявания период.
Въззивният съд приел за установено, че преди началото на проверявания период ответникът С. Г. С. е притежавал недвижимо имущество, с което не се е разпоредил, и то е останало в неговия патримониум и след края на изследвания период, поради което го е изключил от анализа, приемайки, че неговата стойност не би променила останалите релевантни стойности. Установил е, че ответниците са придобили възмездно през проверявания период следните недвижими имоти, които са тяхна собственост и понастоящем: С. Г. С. придобил: 1. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .../... г., поземлен имот № ..., с площ от 1 073 кв. м., находящ се в [населено място], общ. И., ведно с изградените в него жилищна сграда и стопанска сграда, с пазарна стойност към датата на придобиване 26 700 лв. (съгласно заключението към съдебнотехническата експертиза на вещото лице В. К. от 18.10.2022 г., неоспорено от страните, която стойност съдът приел на основание чл. 148, ал. 2, т. 1 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) при извършаване на анализа); 2. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .../... г., нива с площ от 10 492 кв. м., находяща се в землището на [населено място], общ. И., м. “А. К.“, представляваща имот №..., с пазарна стойност към датата на придобиване 10 500 лв.; 3. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .../... г. нива с площ от 7, 713 дка., находяща се в землището на [населено място], м. “П. Е.“, представляваща имот № ... по плана за земеразделяне, с пазарна стойност към датата на придобиване 8 000 лв.; 4. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .../10.03.2017 г., поземлен имот с площ от 676 кв. м. и придаваемо място от [улица] кв. м., находящ се в [населено място], [улица], представляващо УПИ ..., кв. ..., ведно с изградените в него две жилищни сгради и гараж, с пазарна стойност към датата на придобиване 35 300 лева; а Б. К. придобила по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .../... г., апартамент № .., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ от 52, 97 кв. м., с пазарна стойност към датата на придобиване 31 500 лева.
Общата стойност на придобитото недвижимо имущество апелативният съд определил на 112 000 лева.
Въззивният съд е приел, че към началото на проверявания период ответникът С. Г. С. е притежавал шест моторни превозни средства (МПС), пет от които отчуждил през проверявания период, с пазарни стойности към датата на отчуждаване общо 31 123 лв. съгласно автотехническата експертиза от 05.09.2022 г. на вещото лице И. Р., неоспорена в тази й част от страните, която сума въззивният съд отнесъл към приходите на ответниците.
Установил още, че през проверявания период ответникът С. Г. С. придобил възмездно следните МПС, които отчуждил също през проверявания период: 1. л. а. “Мерцедес Е 220 ЦДИ“, рег. [рег. номер на МПС] , закупен на 22.11.2011 г., продаден на 29.10.2014 г., с пазарна стойност към датата на отчуждаване 10 906 лв. съгласно автотехническата експертиза от 05.09.2022 г. на вещото лице И. Р.; 2. л. а. „Мерцедес С 320 ЦДИ“, рег. [рег. номер на МПС] , закупен на 14.10.2014 г., продаден на 09.08.2018 г., с пазарна стойност към датата на отчуждаване 7 725 лв.; 3. л. а. “Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, рег. [рег. номер на МПС] , закупен на 01.12.2016 г., с пазарна стойност към датата на придобиване 31 151 лв., заменен на 02.12.2016 г. (без доплащане или приспадане) с л. а. “Д. Н. , рег. [рег. номер на МПС] , последният с пазарна стойност 27 795 лева. Приемайки, че е налице преобразуване на имущество, въззивният съд не е включил в анализа сбора от двете стойности (доколкото не е имало влагане на нова парична сума за придобиване на втория автомобил в деня, следващ покупката на първия, а е осъществена замяна). Полученият при замяната автомобил бил продаден на 23.03.2017 г., като поради липса на експертиза за стойността му към този момент и близкия времеви период от втората сделка решаващият съд приел като стойност посочената от вещото лице пазарна стойност към 02.12.2016 г. на л. а. “Д. Н. , а именно 27 795 лева.
Въззивият съд установил, че през проверявания период ответникът придобил възмездно следните МПС, отнети понастоящем в полза на държавата на основание чл. 253, ал. 6 от НК: 1. л. а. “Мерцедес А 170 ЦДИ“, рег. [рег. номер на МПС] , закупен на 08.12.2014 г., с пазарна стойност към датата на придобиване 1 279 лв.; 2. л. а. “Ауди А 8 4, 2 Куатро“, рег. [рег. номер на МПС] , закупен на 31.12.2019 г., с пазарна стойност към датата на придобиване 4 298 лева. Приел още, че през проверявания период ответникът придобил възмездно следните МПС, негова собственост и понастоящем: 1. л. а. „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ , peг. [рег. номер на МПС] , придобит на 10.01.2016 г. за сумата от 8 801, 24 лв. - призната от ищеца за действителна стойност по договора, поради което тази стойност съдът отнесъл към икономическия анализ; 2. л. а. „БМВ 330 ЦИ“, peг. [рег. номер на МПС] , придобит на 16.02.2016 г., с пазарна стойност към датата на придобиване 5 293 лева.
Въззивният съд е посочил, че сборът от сумите 10 906 лв. +7 725 лв. + 27 795 лв. + 1 279 лв. + 4 298 лв. + 8 801, 24 лв. + 5 293 лв., т. е. общо 66 097, 24 лв., отнася към графата „имущество“.
Решаващият съд е приел, че през проверявания период ответникът е придобил и притежавал към неговия край (12.06.2020 г.) парични суми на обща стойност 22 755, 17лв. (500 лв. от които, отнети впоследствие в полза на държавата на основание чл. 253, ал. 6 от НК) и златни накити и изделия с общо тегло 399 грама с пазарна стойност към 03.06.2020 г. 22 012, 83 лева. Паричните суми и накитите били намерени в и иззети от жилището на ответника на 03.06.2020 г. при извършено по ДП № 275 ЗМ-22/20 г. претърсване и изземване и върнати му с постановление по същото ДП от 26.10.2020 година.
Въззивният съд не включил в графа „имущество“: 1. внесените от ответницата по банкови сметки през проверявания период парични суми - 1 200 евро с левова равностойност 2 347 лв. (тъй като не били налични по сметките към края на проверявания период и към датата на подаване на исковата молба); 2. предоставените в заем от ответника суми и преводи към трети лица на стойност 6 284, 20 лв.; 3. получени от ответниците от трети лица преводи чрез системи за бързи разплащания - 113 723, 76 лв., които суми не били налични към края на проверявания период, а само са преминали през имуществото на ответниците.
Въззиввният съд достигнал до извода, че имуществото, придобито в проверявания период, което било налично към неговия край и/или разпоредено по противопоставим на държавата начин, поради което отнемането му било невъзможно, като се претендирала равностойността му, възлиза на сумата от 222 865, 24 лева.
Решаващият съд, кредитирайки заключението към съдебноикономическата експертиза, е признал за доходи, приходи и източници на финансиране: 1. доходите на ответника като земеделски производител - 29 568, 73 лева; 2. обезщетения от НОИ, получени от Б. К. - 6 735 лева; 3. получени доходи според подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ - 181, 80 лева; 4. наличности по банкови сметки към началото на периода - 1 992, 68 лева, и сума, получена от роднини, 257 евро, равностойни на 502, 65 лева, получени чрез превод от брата на ответницата - общо 2 495, 33 лева; 5. приход от продажба на МПС, придобити преди началото на периода - 31 123 лв.; 6. получени суми чрез системи за бързи разплащания - 113 723, 76 лева.
Апелативният съд е отказал да признае като приход сумите, твърдени да са дарени на ответниците по време на сватбата на сина им през 2018 година. Посочил е, че съгласно заключението към СТЕ от 08.12.2022 г. на вещото лице В. Н., за изготвянето на което били изгледани и изслушани в присъствието на преводач записи от представените от ответниците 4 бр. диска, водещият на събитието обявявал предаването на парични суми (в лева и евро) като дар за младото семейство като общи суми и ги е поставял в кашон под формата на урна. На записа се виждали банкноти, но самите купюри не се различавали и не можело да се установи тяхната номинална стойност. Според обявеното от водещия сумите били общо 102 634, 69 лв., но дали действително са получени именно тези суми от записите било невъзможно да се установи. От записите не се установявало и на кого бил предаден кашонът. Според обясненията на преводача в проведеното на 23.12.2022 г. открито съдебно заседание водещият на събитието обявявал, че сумите са за младото семейство, а в други случаи обявявал, че са за семейството, без да пояснява за кое конкретно и какви точно суми.
Апелативният съд не е включил в приходите и сумите, които ответниците са твърдели, че са получили от трудова дейност в Испания през периода 2000 г. – 2007 г., тъй като от 2007 г. до началото на проверявания период изминал значителен период от 3 години, за да се приеме, че добитите до 2007 г. доходи от трудова дейност (сами по себе си невисоки, вкл. и като се отчитат разходите са храна, наем и др. режийни) били налични към 12.06.2010 година
Въззивният съд приел, че общият размер на доходите, приходите и източниците на финансиране възлиза на 183 827, 62 лева, а общият размер на разходите за издръжка по данни от НСИ, пътувания в чужбина, данъци, такси и глоби - 150 680, 82 лева.
При така установените стойности апелативният съд приел, че ответниците имат нетен доход за проверявания период от 33 146, 80 лева. Посочил е, че имуществото, което са придобили и което е налично и/или разпоредено по противопоставим на държавата начин, поради което отнемането му е невъзможно, възлиза на 222 865, 24 лв., и е обосновал извод за несъответствие между имуществото и нетния доход от 189 718, 44лв., което надвишава посочения в §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) размер от 150 000 лв. за целия проверяван период. Предвид наличието на значително несъответствие направил обосновано предположение, че имуществото на ответниците е незаконно придобито и е постановил отнемането му в полза на държавата
Изводите на въззивния съд, обусловили допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - че при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) следва да участват получените от ответниците суми от придобито и впоследствие отчуждено имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му и което не е налично в патримониума на лицето в края на проверявания период – са очевидно неправилни.
Съгласно принципните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 4/2021 г., ОСГК, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Със същото тълкувателно решение се прие, че не подлежат на отнемане в полза на държавата и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.
При формиране на решаващия си извод по делото за наличие на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) въззивният съд неправилно е приел, че „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) са получените от проверяваното лице суми от придобитите и продадени л. а. “Мерцедес Е 220 ЦДИ“, рег. [рег. номер на МПС] , л. а. „Мерцедес С 320 ЦДИ“, рег. [рег. номер на МПС] , и л. а.“Д. Н. , рег. [рег. номер на МПС] , общо 46 426 лева (сбор от сумите 10 906, 7 725 и 27 795), от които налични в патримониума на ответника в края на проверявания период са 22 755, 17 лева. Останалите парични средства обаче не са налице в патримониума на ответника в края на проверявания период. Ето защо неправилно сборът от посочените стойности въззивният съд е отнесъл към: общо придобитото недвижимо имущество, възлизащо на 112 000 лв., към стойностите на придобитите л. а.“Мерцедес А 170 ЦДИ“, рег. [рег. номер на МПС] , оценен към датата на придобиване на 1 279 лв., л. а. “А. К. , рег. [рег. номер на МПС] , с пазарна стойност към датата на придобиване - 4 298 лв., л. а. „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ , peг. [рег. номер на МПС] , на стойност 8 801, 24 лв., и л. а. „БМВ 330 ЦИ“, peг. [рег. номер на МПС] , на стойност 5 293 лв., наличните 22 755, 17 лева и сумата в размер на 22 012,83 лв., представляваща равностойността на златни накити и изделия, посочени по-горе. При тези безспорно установени факти релевантната стойност на имуществото на проверяваното лице е не 222 865, 24 лева, както неправилно е приел въззивният съд, а 176 439, 24 лева.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице към съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от страните в тази част, че общо доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците за изследвания период 12.06.2010 г.– 12.06.2020 г. възлизат на 70 103. 86 лв., формирани като доходи на ответника като земеделски производител - 29 568. 73 лв., обезщетения от НОИ – 6 735 лв., получени от ответницата Б. Кирани, доходи според подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ – 181. 80 лв., наличности по банкови сметки към началото на периода – 1992. 68 лв., сум, получени от роднини – 257 евро, равностойни на 502. 65 лева, приходи от продажба на МПС, придобити преди началото на периода – 31 123 лева.
Правилно въззивният съд е приел, че преди да се извърши преценка за законността на доходите, с които ответниците са придобивали имущество в 10-годишния период на проверката, първо следва да се изясни има ли значително несъответствие в смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ (ЗОНПИ). В тази връзка спорен на етапа на въззивното производство е бил въпросът дали получените от ответниците от трети за процеса лица чрез системи за бързи разплащания общо 113 723. 76 лева представляват доходи по § 1, т. 2 ДР ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ). В отговора на исковата молба, както и във въззивната жалба, ответниците са поддържали, че тази сума е генериран от тях доход от дейности с източник облигационни отношения. Доказателства за естеството на тази дейност, кога и как е осъществявана, липсват. Служебно известно на състава на съда е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 277 от 8.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1900/2023 г., IV ГО, в което се приема, че когато ответник по иска по чл. 141 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) твърди, че е реализирал доход от извършвана от него дейност с източник облигационни правоотношения, а твърденията му се оспорват от КПКОНПИ (сега КОНПИ), той носи доказателствената тежест да установи в какво се изразява тази дейност и кои са източниците на правоотношенията (например договори за продажба, наем, изработка и пр.), от които твърди да е реализирал дохода, който счита, че следва да участва при определяне на „нетния доход“ по § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ за изследвания период. Целта е да се извърши преценка дали дейността (и/или извличането на доход от нея) е забранена от закона или не, а ако се установи впоследствие значително несъответствие по смисъла на закона, да се изследва законен ли е доходът или не.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на въззивния съд относно неустановяването със заключението към съдебно-техническата експертиза на вещото лице В. Н. и свидетелските показания на обстоятелството, че на сватбеното тържество на сина на ответниците последните са получили сумата от 102 634. 69 лв. като дарение от гостите. Показанията на свидетелите С. М., Т. М. и С. А. са ясни и конкретни единствено относно фактите, за които имат непосредствени наблюдения, защото лично са ги възприели - относно дарените от тях суми (съответно от 5 000 лв. от С. М. и Т. М. и 1 000 лв. от С. А.) и относно приблизителния брой на гостите – 1 000 души. От показанията им, както и от заключението към съдебно-техническата експертиза на вещото лице В. Н., е невъзможно да се установи каква част от тези суми са постъпили в патримониума на ответниците, тъй като дарените суми били предназначени и за семейството на техния син. В останалата част свидетелските показания не могат да бъдат ценени, защото са общи и пресъздават не конкретни факти, а установите традиции в общността (че по-близките роднини даряват по 1 000 лева, а съседите по 100 – 200 лева). Съдът не кредитира показанията на свидетелите относно размера на събраните от сватбеното тържество на сина на ответниците суми, тъй като показанията и на тримата свидетели, нито един от които не е присъствал на самото броене, са противоречиви – според свидетеля С. М. сумата е 100 000 лева, съпругът й – свидетелят Т. М. – предполага, че тя е около 70 000 – 80 000 лева, а според свидетеля С. А. – между 50 000 – 70 000 лева.
Съдът споделя и изводите на апелативния съд, че е установено по делото, че в периода 2000 г. - 2007 г. ответниците са работили в Испания – в този смисъл са както свидетелските показания, така и осигурителните справки и банковите извлечения на името на ответниците. При съобразяване на житейското предположение (човешка презумпция), че добитите до 2007 г. доходи от трудова дейност, невисоки по стойност, са разходвани за храна, наем и др. режийни и ежедневни нужди, настоящият съдебен състав споделя извода на апелативния съд, че средствата от работата им в чужбина не са били налични към 12.06.2010 г. - началото на проверката. В подкрепа на този извод е и извлечението от банкова сметка за периода 2005 г. - 2007 г. в испанска банка, че към края – 05.02.2007 г. - салдото е едва 2, 10 евро (л. 139 от делото на окръжния съд).
При установени разходи на ответниците за изследвания период 150 680, 82 лева нетният им доход (свободните средства) възлиза на 0 лева. Съпоставен със стойността на имуществото на ответниците, определено на 176 439, 24 лева, този доход бележи несъответствие в размер на 176 439, 24, което е над 150 000 лева и е „значително“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ).
Установеното значително несъответствие в имуществото на ответниците, които не доказват наличието на законни доходи за придобиването на имуществото, предмет на спора, не е достатъчно за отнемането му, а задължава съда да извърши проверка дали престъпната дейност е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество (§ 128-§ 138 от Дело Й. и др. срещу България от 23.09.2023 г. по жалби № 265/17 и 26473/18). Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 464 от 9.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3939/2023 г., IV ГО, връзката може да бъде пряка - в случаите, когато имуществото е непосредствено придобито от престъплението, или косвена - когато придобиването е опосредено чрез една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Тя може да бъде установена както при условията на пълно и главно доказване, така и чрез обосновано въз основа на обстоятелствата по делото и правилата на формалната логика предположение. Липсата на доказан от ответниците законен източник на придобиването би могла да направи предположението за наличие на такава връзка основателно, но необходимо условие за това е възможността от доказателствата по делото да се обоснове извод за влагане на средства, получени от конкретната престъпна дейност, в имуществото, чието отнемане се иска.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обосновано предположение, че имуществата, за придобиването на които ответниците не установиха законен източник, са във връзка с конкретното престъпно поведение, за което на проверяваното лице е повдигнато обвинение. На първо място, всеки един от имуществените обекти, с изключение на златните накити, за които ищецът не ангажира каквито и да е доказателства откога са притежание на ответниците, са придобити преди инкриминирания период, чието начало е лятото на 2017 година. Независимо, че с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСНК, се прие, че предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 НК, съдът е длъжен на основание чл. 300 ГПК да зачете влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това, че деянието е противоправно и е извършено виновно от дееца. Установената с влязла в сила присъда (определение за одобряване на споразумение) престъпна дейност на ответника С. Г. С. е за извършени престъпления по чл. 252, ал. 1 НК и чл. 253, ал. 1 НК - лихварство и пране на пари от лихварство, а именно за това, че в периода от неустановена дата и месец през лятото на 2017 г. до неустановена дата през месец януари 2020 г. в [населено място], област Разград, без съответно разрешение от БНБ по чл. 13, ал. 1 ЗКИ извършвал по занятие банкови сделки – предоставяне на парични кредити по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗКИ, за които се изисква такова разрешение, като предоставил парични кредити в лева на физическите лица С. И. Ю., Л. Н. А., Е. Р. С. и Н. И. И. общо в размер на 6 300 лева, срещу задължението на същите да му върнат получената в заем парична сума, ведно с определената от него ежемесечна лихва от 10 % - престъпление по чл. 252, ал. 1 НК, както и за това че през периода от неустановена дата и месец през лятото на 2017 г. до 03.06.2020 г. в [населено място], област Разград, извършил сделки с имущество – придобил л. а. “Мерцедес А 170 ЦДИ“, рег. [рег. номер на МПС] , на стойност 1 800 лева, и л. а. “Ауди А 8 4, 2 Куатро“, рег. [рег. номер на МПС] , закупен на 31.12.2019 г., на стойност 4 000 лева, и парична сума в размер на 500 лева, всичко на стойност 6 300 лева, за които знаел, че са придобити чрез престъпление по чл. 252, ал. 1 НК и деянието е извършено три пъти – престъпление по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, пр. 2 НК. Макар престъпленията, в извършването на които ответникът да е признат за виновен с влязла в сила присъда (определение за одобряване на споразумение), да не са резултатни, а „на просто извършване“ (т. нар. формални престъпления), същите хипотетично са годни да доведат до извличане на финансова облага. Доколкото обаче имуществото е на стойност 28 пъти по-висока от размера на сумите, предмет на обвиненията по чл. 252, ал. 1 НК и чл. 253, ал. 1 НК, и е придобито преди началото на установената престъпната дейност, логически извод, че средствата, получени от тази престъпна дейност, са вложени в имуществото, чието отнемане се иска, не може да бъде обоснован.
При липса на установена връзка между престъпната дейност и имуществото, чието отнемане се претендира, намесата в мирното упражняване на притежанията от страна на ответниците – физически лица не би била в съответствие с изискванията и гаранциите на Член 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ.
При тези мотиви въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, като вместо това бъде постановено отхвърлянето и на тези искове.
Промяната на крайния резултат по материалноправния спор налага отмяна на обжалваното въззивно решение и в частта, в която ответниците С. Г. С. и Б. Н. К. като краен резултат са осъдени да заплатят на ищеца и в полза на държавата суми за държавни такси и разноски по производството.
Предвид крайния изход на спора – отхвърлянето изцяло на предявените по делото искове - ищецът няма право на разноски, а съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника С. Г. С. сумата от 2 164.38 лева за държавна такса, а на ответницата Б. Н. К.– сумата от 900 лева за държавна такса. При условията на чл. 38, ал. 2 ЗЗД на процесуалния представител на ответниците - адвокат Е. К. от АК – Силистра – следва да се присъди адвокатско възнаграждение за производството пред въззивния съд в размер на още 8 955.01 лева, както и възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 6 419.72 лева.
Независимо от изхода на делото, ответниците нямат право на разноските за адвокатско възнаграждение в производството пред първата инстанция, тъй като доказателства уговореното в договора за правна защита и съдействие възнаграждение от 6 630 лева реално да е заплатено липсват.
На основание чл. 157, ал. 2, във вр. с чл. 153, ал. 4 от ЗОНПИ, комисията-ищец следва да бъде осъдена да заплати и дължимите от нея държавни такси за производството и пред трите инстанции в общ размер 9 346. 89 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 89 от 09.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 123/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в допуснатата до касационно обжалване част, в която Решение № 7 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 50/2022 г. на Окръжен съд – Разград е потвърдено, както и в частта, в която ответниците С. Г. С. и Б. Н. К. са осъдени да заплатят на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (сега Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество) и в полза на държавата суми за държавни такси и разноски по производството, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 153 и сл. от ЗОНПИ от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество против С. Г. С. и Б. Н. К. искове за отнемане в полза на държавата на следното имущество:
1/. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) от С. Г. С.:
а/. поземлен имот с начин на трайно предназначение - урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м./, находящ се в чертите на [населено място], [улица], [община], област Р., за който е отреден поземлен имот № ..., целият с площ 1 073 кв. м., ведно със застроените в имота сгради - самостоятелен обект с начин на ползване жилищна сграда с кадастрален № ..., със застроена площ 79 кв. м., ведно с принадлежащото мазе със застроена площ 79 кв. м.; самостоятелен обект с начин на ползване селскостопанска сграда с кадастрален № ... със застроена площ 14 кв. м. и подобрения, при съседи на имота: имот № ..., имот № ..., имот № ... и имот № ...;
б/. поземлен имот с начин на трайно предназначение - земеделска и начин на трайно ползване - нива, находяща се в землището на [населено място], общ. И., област Р., в местността „А. К.“, за който е отреден поземлен имот № ..., с площ по кадастрална карта 10 492 кв. м., при граници и съседи: имот № ..., имот № ..., имот № ... и имот № ...;
в/. поземлен имот с начин на ползване - нива, находяща се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 32874, общ. И., област Р., в местността „П. Е.“, с площ 7, 713 дка, трета категория, отредена за парцел 31, от масив 33, съставляваща имот № ... по плана за земеразделяне на землището на града, при граници и съседи: имот № ... – нива на Н. Н. Н., имот № ...– нива на Н. М. К., имот № .. – нива – наследници на А. С. А. и др., имот № .. – нива на П. Й. П., имот № 034040 - полски път на [община] и имот № ... – полски път на [община];
г/. поземлен имот с начин на трайно ползване - жилищно застрояване, находящ се в чертите на [населено място], [улица], общ. И., област Р., за който е отреден УПИ .., в квартал .. образуван от имот № .., с площ на УПИ ... 676 кв. м., придаваемо място № ... от имот [улица] кв. м., ведно с построените в имота самостоятелен обект с начин на ползване-жилищна сграда със застроена площ от 12 кв. м.; самостоятелен обект с начин на ползване - жилищна сграда със застроена площ от 12 кв. м.; самостоятелен обект с начин на ползване-гараж със застроена площ от 12 кв. м. и подобрения, при граници и съседи: УПИ .., УПИ .., УПИ .. от квартал .. и УПИ ..по плана на града;
д/. лек автомобил мрака „БМВ“ , модел „330 ЦИ“ , с рег. [рег. номер на МПС] , с дата на първа регистрация 21.02.2002 г., рама № ..., двигател без номер;
е/. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ“, с рег. [рег. номер на МПС] , с дата на първа регистрация 09.12.2009 г., рама № .., двигател № [ЕГН];
2/. на основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) от Б. Н. К.:
а/. самостоятелен обект с начин на трайно ползване - жилище, находящо се в чертите на [населено място], общ. И., област Р., в жилищен блок, построен в УПИ .. - ОЖС, в квартал .., с административен адрес [населено място], [улица], блок .., вх. „..“, ет. .., апартамент № .., със застроена площ от 52, 97 кв. м., състоящ се от спалня, дневна, кухненски бокс и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № ..., с полезна площ 9, 50 кв. м., както и 4, 11 ид. ч. от общите части на сградата и 8, 51 ид. ч. от право на строеж върху мястото от 61, 48 кв. м., при съседи на апартамента: на етажа - ляво апартамент № .., дясно - апартамент № .., горе - апартамент № .. и долу - апартамент № .., и съседи на избеното помещение: ляво - изба № .., дясно - изба № .. и коридор;
3/. на основание чл.151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) от С. Г. С.:
а/. сумата в размер на 22 012,83 лв., представляваща равностойността на златни накити и изделия, намерени при претърсване на жилище, находящо в [населено място], общ. И., обл. Р., [улица] по ДП № 275 ЗМ-22/2020 г. по описа на РУ на МВР - И., пр. пр. № 82/2020 г. на Окръжна прокуратура - Разград, и върнати с постановление за връщане на вещи и предмети от 26.10.2020 г., собственост на С. Г. С.;
б/. сумата в размер на 10 906 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“, с рег. [рег. номер на МПС] , с дата на първа регистрация 07.08.2002 г., рама № ..., двигател № ..., отчужден на 29.10.2014 година.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на С. Г. С. сумата от 2 164.38 лв. (две хиляди сто шестдесет и четири лева и 38 ст.) – разноски за държавна такса по производството, а на Б. Н. К. – сумата от 900 (деветстотин) лева – разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на адв. Е. И. К. от АК-Силистра, [населено място], [улица], сумата от още 8 955.01 лева - адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред въззивния съд, както и възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство за производството пред ВКС в размер на 6 419,72 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 157, ал. 2, във вр. с чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати по сметка на ВКС дължимите от нея държавни такси за производството и пред трите инстанции в общ размер 9 346. 89 лв. (девет хиляди триста четиридесет и шест лева и осемдесет и девет ст.).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.