Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Г. Г. чрез адв. К. Г., срещу решение от 20.12.2010 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, трети „В” състав по адм. д. № 24/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението.

Ответникът - кмета на Столична община, не ангажира становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна „НИКМИ” АД, гр. С., представлявано от изпълнителния директор М. Б., в писмено възражение релевира доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, Четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по оспорване на мълчалив отказ на кмета на Столична община да отмени на основание чл. 31, ал. 1 от ЗОбС отчуждаване на недвижим имот пл. № 51, кв. 7, местност "Красно село бл. 32", гр. С., по молба с рег. № 94-Р-8 от 30.01.2006 г. на Р. Г. Г. по реда на чл. 31 от ЗОС, както и е отменено отчуждаването извършено със заповед № А-0-07-1771 от 17.07.1979 г. на председателя на ИК на СГНС, с която е отчужден на основание чл. 95 от ЗТСУ в полза на държавата недвижим имот пл. № 51, кв. 7, местност "Красно село бл. 32", гр. С., собственост на В. К. Б. и Ц. К. Р. и са обезщетени същите с два апартамента.

Съдът е приел, че оспорването е неоснователно по съображения, че правото на отмяна на отчуждаване по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОбС принадлежи само на отчуждения собственик, а не възниква за неговите наследници, при условие, че наследодателя е починал преди приемане на Закона за общинската собственост. Съдът е съобразил, че наследодателя на този жалбоподател – В. К. Б. е починала през 1988 г.,а ЗОС е приет през 1996г., поради което за нейния наследник – жалб. Р-.Гурари не е възникнало право да иска отчуждаване на посоченото правно основание.

На допълнително основание съдът е приел, че оспорването е неоснователно, тъй като е недопустимо на основание чл. 31, ал. 1 от ЗОбС да се допусне отмяна на отчуждаване за идеална част от целия отчужден имот. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че тази жалбоподател се легитимира като собственик на идеална част от целия отчужден имот. Доколкото е недопустимо частично връщане на даденото обезщетение, съдът е приел, че не е допустима и частична отмяна на отчуждаването. По тези доводи е отхвърлил като неоснователна жалбата Р. Г. . Обжалваното решение е правилно.

Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд е приел Тълкувателно решение № 1 от 07.02.2011 г

., постановено по т. д. № 5/2010 г., с което е прието, че наследниците на отчужден собственик не могат да искат отмяна на отчуждаването на основание

чл. 31 от Закона за общинската собственост, когато техният наследодател е починал преди влизането на закона в сила и не може да се иска на основание чл. 31 от Закона за общинската собственост отмяна на отчуждаване, извършено по реда на други закони преди влизането му в сила. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателната практика е задължителна за органите на съдебната и изпълнителната власт. В този аспект следва да се отбележи, че процедирания имот е отчужден по реда на чл. 95 ЗТСУ отм. - закон, който съобразно цитираното тълкувателно решение не е в предметния обхват на искане за отмяна на отчуждаване, предявено на основание чл. 31 от ЗОбС. Само на това основание, без да се изследват останалите материално-правни предпоставки, предвидени в текста на чл. 31 от ЗОбС, искането на Р.Гурари не може да бъде уважено.

Обосновани са правните изводи на решаващият съд относно процесуалната легитимация на лицата, които могат да искат отмяна на отчуждаване. Обосновано и в съответствие с постановеното тълкувателно решение, съдът е приел, че наследника на отчуждения собственик, починал преди приемане на Закона за общинската собственост, няма самостоятелно право да иска отмяна на отчуждаване.

Като е стигнал до краен правен извод за неоснователност на оспорването по тези и по други съображения, съдът е постановил правилно решение.При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят наличие на отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 20.12.2010 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, трети „В” състав по адм. д. № 24/2010 г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Х./п/ Т. П. Т.П.