Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на К. М. П. от гр. С. против решение № 13881/28.10.2011г. по адм. дело № 4992/2011г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-2079/01.03.2011г. на Министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание „Недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години”.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго за отмяна на заповедта. Ответната страна оспорва жалбата.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, петчленен състав-ІІ колегия намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно ив срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС-пето отделение приема оспорения административен акт за изцяло законосъобразен, без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната му. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е първото касационно оплакване за неспазване на срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно тази норма наказанието се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи наказанието, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В случая това е станало след изготвяне на справката от назначената комисия и получаване на предложението за налагане на дисциплинарното наказание, изпратено на 28.01.2011г. Издаването на заповедта на 01.03.2011г. е в преклузивните срокове, както правилно приема и тричленният състав на ВАС.

От събраните в хода на дисциплинарното и съдебното производство доказателства се установява, че К. П. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 29.12.2010г., в гр. С., не е спазил тактическите действия при извършване на конвоиране и охрана на Р. А. К., съгласно изискванията на Инструкция Із-1701/27.09.2006г. за организацията за осъществяване на конвойната дейност от органите на НС „Полиция” и Методически указания рег.№ АМ 781/011.02.2007г., като е допуснал лицето да се води от един служител, в резултат на което това лице е избягало. В нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 3 от инструкцията жалбоподателят не е предприел необходимите действия за недопускане на бягство на задържания. Следвало е по арг. от чл. 38, ал. 2, т. 4 от инструкцията и т. 3.5, раздел V от указанията Попов да бъде до задържания при качването в автомобила, а не на 2 метра встрани от колата. Правилни са изводите на съда за извършване от наказаното лице на нарушението по чл. 228, ал. 1, т. 5 ППЗМВР, за което му е наложено дисциплинарното наказание.

Неоснователен е доводът на касатора за неустановяване от наказващия орган на вината на наказания за извършване на нарушението. Той е могъл и е бил длъжен да спази служебните си задължения и да не допусне бягство на задържаното лице, поради което нарушението им е непредпазливо под формата на небрежност. Правилно и обосновано е прието от решаващият съд, че конвоиращите лица са били инструктирани за личността на задържания и са им били представени документи, въз основа на които е издадена заповедта за конвой.

Относно приложеното към касационната жалба решение на Административен съд София-град по адм. дело № 913/2011г., с което е отменено наложеното дисциплинарно наказание на другото конвоиращо лице, за което няма данни дали е влязло в сила, касационната инстанция приема, че то не е задължително и няма пряко отношение към поведението на касатора. Дисциплинарната отговорност е лична, като в производството пред тричленния състав е изяснено извършеното от К. П., както и останалите обстоятелства от значение за налагане на наказанието.

При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав-ІІ колегия, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13881/28.10.2011г. по адм. дело № 4992/2011г. на Върховния административен съд, пето отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Й./п/ С. Н./п/ Г. К./п/ Л. М. Л.М.