Р Е Ш Е Н И Е

№ 168

София, 04.11.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ЖАНИНА НАЧЕВА

НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при участието на секретаря И. Р. и на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № …660… по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искане на осъдения С. Й. И., подадено чрез защитника му адв. Г., за възобновяване на нчд № 22196/2016 г. по описа на Софийския районен съд. Сочат се основанията по чл. 423 ал. 1 от НПК и чл. 422 ал. 1 т. 6 от НПК, като се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от първостепенния съд.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че не са налице основания за възобновяване на производството и искането следва да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, установи следното:

Искателят С. И. е осъждан три пъти за престъпления от общ характер. Първите две осъждания са по нохд № 9105/14 г. на СРС и по нохд № 6223/14 г. на СРС, като с определение по нохд № 6223/14 г., влязло в сила на 02.07.2014 г. е извършено групиране на наказанията. Определено е общо наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. Осъденият е участвал лично в двете наказателни производства.

Третото осъждане е по нохд № 8896/15 г. на СРС, в което И. също е участвал лично. Наложено му е наказание „пробация“ за срок от три години за извършено престъпление по чл. 197 т. 1, вр. чл. 194 ал. 1 от НК. Поради неизпълнение на определените пробационни мерки, с определение по нчд № 2896/16 г. на СГС неизтърпяната част от наказанието „пробация“ е заменено с лишаване от свобода за срок от 9 месеца и 3 дни. Производството е протекло в отсъствие на осъдения И..

С определението от 23.10.2017 г. по нчд № 22196/16 г., чието възобновяване се иска, Софийският районен съд, на основание чл. 68 ал. 1 от НК е приел в изпълнение общото наказание от една година лишаване от свобода, наложено с определението по нохд № 6223/14 г. Постановил е то да се изтърпи изцяло и отделно от замененото наказание от 9 месеца и 3 дни. Определението е влязло в сила на 08.11.2017 г. и осъденият не е участвал лично в производството.

След влизане в сила на определението, на 21.11.2017 г. Софийската районна прокуратура е издала Европейска заповед за арест с цел изпълнение на наказанията лишаване от свобода, наложени по нчд № 2896/16 г./9 месеца и 3 дни/ и по нчд № 22196/16 г. /една година/. Осъденият е задържан във Франция и с решение на апелативния съд в гр. Тулуза е допусната екстрадицията му. Предаден е на българските власти на 16.11.2018 г. и е приведен в СЦЗ.

При тези данни Върховният касационен съд намери искането за процесуално допустимо. То е депозирано чрез първоинстанционния съд на 03.05.2019 г.- в шестмесечния срок, визиран в нормата на чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно.

Преди всичко касационният състав счита, че искането е неясно, тъй като се претендира възобновяване на нчд № 22196/16 г. и отмяна на определението, с което, според адв. Г. „е определено едно общо наказание на осъдения И.“. Както вече бе посочено, това определение не е по групиране на наказания, а с него на осн. чл. 68 ал. 1 от НК е ПРИВЕДЕНО в изпълнение общото наказание от една година лишаване от свобода, определено по нохд № 6223/14 г.

Не е налице основанието по чл. 423 ал. 1 от НПК за възобновяване на производството.

Производството по нчд № 22196/16 г. на СРС е по чл. 306 ал. 1 т. 3 от НПК и с постановеното определение е активирано отложеното по реда на чл. 66 от НК общо наказание от една година лишаване от свобода. Законовото основание за привеждане в изпълнение на това наказание е фактът, че в изпитателния срок осъденият И. е извършил друго умилено престъпление от общ характер, за което му е било наложено наказание „пробация“, в последствие заменено с лишаване от свобода поради неизпълнение на пробационните мерки по неуважителни причини, видно от приложения протокол по нчд № 2896/16 г. на СГС. Производствата по двете дела - по нчд № 2896/16 г. на СГС и по нчд № 22196/16 г. на СРС са неразривно свързани, тъй като второто от тях е законова последица от първото. Осъденият И. не е участвал лично и по двете дела, защото не е намерен на адреса по местоживеене, в арестите и в затворите на страната. Установено е, че от 18.04.2016 г. е преустановил да изпълнява пробационните мерки, напуснал е България на 19.04.2016 г. и е пребивавал в гр. Тулуза, Франция, на неизвестен адрес. Настоящото производство е инициирано по искане за възобновяване на делото по активиране на условното наказание, но за правилното му решаване не може да се игнорира и производството по замяната на наказанието „пробация“.

Като се ръководи от изложеното дотук касационният състав прие, че искането за възобновяване поради неучастие на осъдения в него е неоснователно. За да са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 от НПК е необходимо да се установи, че осъденият не е знаел за производството и това незнание не се дължи на процесуалното му поведение. В настоящия случай от материалите по делото се установява, че И. без основателна причина е напуснал страната преди изтърпяването на наказанието „пробация“ и се е укрил. Той е имал познание за последиците от недобросъвестното си поведение и за законовата възможност то да бъде заменено с наказание лишаване от свобода, която е била реализирана по нчд № 2896/16 г. С укриването си осъденият И. сам се е лишил от правото на лично участие както в производството по замяна на наказанието „пробация“, така и в производството по чл. 306 ал. 1 т. 3 НПК, вр. чл. 68 ал. 1 от НК, което е негова законова последица. Неучастието му в нчд № 22196/16 г. на СРС се дължи на неговия личен процесуален избор, поради което не може да претендира отмяна на постановения съдебен акт.

Върховният касационен съд намира липса и на основанието по чл. 422 ал. 1 т. 6 от НПК за възобновяване на производството. От съдържанието на издадената по отношение на И. ЕЗА, както и от решението на френския съд, допуснал екстрадицията не може да се изведе заключение, че българските власти са дали гаранции за повторно разглеждане на делото. На л. 5 от ЕЗА е посочена възможността, която българският процесуален закон предоставя на осъдения да поиска възобновяване на делото за престъплението, за което е допусната екстрадиция. В случая, екстрадиция е допусната с оглед изпълнение на наложени наказания относно престъпления, за които искателят е осъден в наказателни производства, в които е участвал лично.

Водим от тези съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Й. И. за възобновяване на производството по нчд № 22196/2016 г. на Софийския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: