О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 21

гр. София, 17.01.2020 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

като изслуша докладваното К. Н ч. т. д. N 2604 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Й. К. срещу определение № 277 от 27.09.2019г. по т. д. № 2080/2019г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед търговския характер на делото, подадената от същото лице касационна жалба срещу решение № 77 от 27.02.2019г. по т. д. № 59/2018г. на Окръжен съд – Смолян. С първоинстанционното решение А. К. е осъден да заплати на Гаранционния фонд сума в размер на 39 615, 47 лв., представляваща сбор от изплатени от ГФ на България на Националното бюро на Германия обезщетения: по щета № 220034/01.07.2013г. за неимуществени вреди в размер на 19 785, 51 лева, равностойност на 10 116, 17 евро и по щета № 120336/01.07.2013г. за имуществени вреди в размер на 19 829, 96 лева, равностойност на 10 138, 90 евро, ведно със законната лихва от исковата молба.

Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение на ВКС, като противоречащо на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ТЗ, тъй като, делото не е търговско, поради което приложение не намира ограничението от 20 000 лева - цена на иска. Излагат се съображения, че регресното право на застрахователя не е „същинско” право, тъй като...