О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2463

гр. София, 25.09. 2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1416 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Р.“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 586 от 04.05.2023 г. по в. гр. д. № 835/2022 г. на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 260128 от 07.02.2022 г. по гр. д. № 9310/2020 г. на Пловдивски районен съд е отхвърлен искът на „Р.“ ЕООД, представлявано от управителя Т. С. Т. – Ш., срещу „Старосел турс“ ЕООД, „Б.“ ЕООД и А. К. А. в качеството му на частен земеделски производител за заплащане на сумата от 25 000 лв., предявен като частичен иск от 150000 лв. - невърната заемна сума по договор за финансова помощ от 12.05.2015 г., което вземане е прехвърлено на ищеца от „ЕСБ-София“ ЕООД с договор за цесия от 09.03.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 30.07.2020 г. до окончателното плащане.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че въззивният съд неправилно е приложил нормите на чл. 40 ЗЗД и чл. 181 ГПК и оспорва извода, че договорът за финансова помощ от 12.05.2015 г. е антидатиран и е сключен след прекратяване на представителната власт на Т. Ш. и И. П. по отношение на ответните търговски дружества и земеделски производител, както и че договорът е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД. Касаторът излага съображения, че тези изводи са в...