О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 9София, 14.01.2020 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 948/2019 г.

Подадена е молба от М. А. И. от [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 173 от 22.05.2019 г. в частта за разноските чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по молбата – А. Г. Д. от [населено място] – оспорва същата с твърдението, че липсват доказателства за реално заплащане на възнаграждението, както и че то е прекомерно, съображения за което е изложил в писмен отговор от 26.06.2019 г.

Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

По основателността на молбата:

От представения с отговора на молбата за отмяна договор за правна защита и съдействие № 0211417 01.04.2019. се установява, че ответникът М. А. И. е уговорил и заплатил в полза на упълномощения от него адвокат А. С. Ч. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. В договора е отразено изрично, че адвокатското възнаграждение е заплатено „в брой”, което, с оглед задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно, за да се счете за доказано реалното извършване на разноски от страната.

Основателно обаче е направеното от ответника по настоящата молба възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по молбата за отмяна адвокатско възнаграждение. Предмет на спора, приключил с атакуваното по реда на чл. 303 ГПК влязло в сила решение, е иск...