Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. М. К. и Р. К. А., и двамата от [населено място], подадена чрез адв. Р. И, против решение № 322 от 09.12.2016 г. по адм. д. № 221/2016 г. на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 21-РДОС-0022/29.09.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Смолян, с която на основание чл. 84, ал. 2 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) (СК) е наредено детето К. Р. А. да бъде вписано в Регистъра на децата за пълно осиновяване, воден и съхраняван от РДСП – Смолян.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че при издаване на заповедта не е отчетен „най-добрият интерес на детето“ и че жалбоподателите не са били уведомени официално за последиците от липсата на активност в 6 – месечния срок по чл. 93, ал. 2 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) (СК). Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорената заповед на директора на РДСП – Смолян. Претендира се и присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата – директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане – Смолян, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да отхвърли жалбата срещу индивидуалния административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на...