Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София област против решение № 37 от 18.01.2016 г., постановено по адм. д. № 776 по описа за 2015 г. на Административен съд – София област, с което е отменено решение № 03-15963#1 от 17.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ София област и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените задължителни указания по прилагането на закона.

Изложени са съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 34, ал. 3 от АПК, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата В. Н. Д. от [населено място], обл. София, е оспорила касационната жалба в писмен отговор (наречен „касационна жалба” относно жалбата на Директора на ТП на НОИ – София област). Отправено е искане решението на АС – София област да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София област е решение № 03-15963#1 от 17.07.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София област и потвърденото с него разпореждане № МП-03-26150#1 от 12.03.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на В. Н. Д. от [населено място], обл. София, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условието по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж от втора категория 15 години, респ. поради неизпълнение на условието по чл. 68, ал. 1 от КСО за осигурителен стаж 34 години и 8 месеца.

За да отмени оспорените актове и върне преписката на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, първоинстанционният административен съд обосновано е приел, че при издаването им са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 от АПК. Не са били изчерпани всички възможни начини за установяване на трудовия стаж на заявителката, фактическата обстановка по случая не е установена точно и ясно, а мотивите към актовете са непълни. В резултат материалноправните разпоредби на закона не са приложени правилно. Не е съобразено правилото на чл. 40, ал. 5 от НПОС, съгласно което в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. При установен осигурителен стаж без данни за трудовото възнаграждение осигурителният доход се определя съгласно чл. 40, ал. 6 от НПОС. В мотивите на актовете се посочва, че лицето не е представило необходимите документи съгласно чл. 40, ал. 1 – 3 от НПОС, но не се споменава те да са били изискани; доказателства за това няма и в пенсионната преписка. На лицето не е било съобщено за пропуските в подадената към заявлението документация, не бил съобщен резултата от ревизията и не му е била дадена възможност да представи допълнителни документи, трудова книжка и др. Така постановеното решение е правилно.

Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 34, ал. 3 от АПК са неоснователни.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички необходими оригинални документи.

В случаите на прието заявление с нередовни и/или липсващи документи пенсионният орган е длъжен да изпълни процесуалните действия, установени в чл. 1, ал. 5 от НПОС, като уведоми лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. В писмото следва да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовностите в едномесечен срок. Когато в дадения срок, считано от датата на уведомяването, неизправностите не са отстранени, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.

В разглеждания случая компететното длъжностно лице не е уведомило по реда на чл. 1, ал. 5 от НПОС заявителката на пенсия за констатираните неизправности в заявлението й. Не е изискало от нея да представи липсващите документи, посочени в чл. 40 от НПОС и не я е уведомило за резултатите от извършената проверка. В жалбата си до първоинстанционния административен съд лицето твърди, че е приложило трудовата си книжка към заявлението, но препис от нея не се намира в административната преписка. Не са поискани от лицето да представи други автентични документи по смисъла на чл. 40, ал. 5 от НПОС, съдържащи достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Нарушен е принципът на служебното начало в пенсионното производство, установен с чл. 1, ал. 5 от НПОС, което е довело до издаване на акта при неизснени факти и обстоятелства от значение за случая.

Като е приел, че административните актове са процесуално и материално незаконосъобразни, поради което подлежат на отмяна, Административен съд – София област е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение, с което актовете са отменени и преписката е върната на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37 от 18.01.2016 г., постановено по адм. дело № 776 / 2015 г. на Административен съд – София област. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.