Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Б. и Р. И. Б., чрез адв.. Д като процесуален представител, срещу решение № 1406 от 11.07.2016 г., постановено по адм. дело № 2561/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – кметът на община Р., чрез юрк.. К като процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Х. Д. Б. и Р. И. Б. срещу заповед № 936 от 14.09.2015 г. на кмета на община Р., с която на основание чл. 225а, ал. 2, т. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) на двамата като извършители е наредено премахването на незаконен строеж: ограда, находяща се в границите на път с о. т. 127 до о. т. 140, пред лицето на УПИ [номер] и УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], община Р..

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон....